Днес се навършват 173 години от рождението на Христо Ботев 06.01.2021 / 07:33 1
 

 

На този ден преди 173 години е роден Христо Ботев. Пред паметника на големия български поет и революционер в родния му град Калофер ще бъде положен гирлянд на славата. Тържествената церемония ще започне с военен ритуал в двора на  Националния музей "Христо Ботев", предаде БНР.

 

 

Директорът на музея Ася Николова подчерта, че по традиция  ще има поклонение и пред паметника  на майката на великия българин Иванка Ботева. Ще прозвучи отново  първото Ботево стихотворение, посветено именно на нея  - "Майце си".
 
"Всички, които ще присъстват на това честване, ще почетат с мълчание и с поднасяне на цветя тази годишнина въпреки условията, в които се намира обществото ни. Дори и тези, които не могат да присъстват, могат в този момента да си припомнят гениалните му думи, неговите стихове. Най-важното е да пазим спомена, спомена за тези, които отдадоха "сили и младост", както самият той пише, за да я име днес България, свободна, независима," каза Ася Николова.

От началото на седмицата Националният музей "Христо Ботев", където се съхраняват единствените запазени лични вещи на поета-революционер, е отворен за посетители, като се спазват противоепидемичните изисквания, допълни Ася Николова. Така ще е и през днешния ден.  
 

ЕЛЕГИЯ 

Христо Ботев

 

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

 

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!