12 млрд. лв. вместо предвидените 12 млрд. евро и то без визия за следващите 50 г, с каквато ги проектират в другите страни, иска България от ЕС по Плана за възстановяване, наричан още Нов План Маршал. Той обаче е по-мащабен от миналия, създал след войната Европа на благоденствието 1949 - 2019 г.
Предвидената втора междинна версия на Националния план за възстановяване на правителството се оказа също толкова безперспективна, колкото и предходната. Първият вариант беше критикуван от бизнеса за това, че не е достатъчно новаторски и създава предпоставки просто за харчене, но е и за развитие. 50% бяха за саниране, вместо за наука, дигитализация, здравни и зелени технологии като при всички други в ЕС. В Италия даже си свалиха правителството заради недостатъчно добрия План и утре се очаква новия кабинет на Драги.
В отговор на пандемията от Covid-19 евролидерите се договориха към стандартния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. рекордните 1.07 трилиона евро да се добави и възстановителен антикризисен фонд на обща стойност 750 млрд. евро, който ще се финансира с общоевропейски заем. Въпросният антикризисен механизъм се нарича ЕС: Следващо поколение. Предвидените от Брюксел пари са повече, отколкото са били като сравнима стойност, по плана Маршал, който възстановяви Европа след края на Втората световна война. Сега целта е държавите в ЕС да заложат бъдещото развитие с хоризонт от 50 години напред.
По този механизъм България може да получи 12.2 млрд. евро. От тази сума грантовете по Инструмента за възстановяване и устойчивост са 6.2 млрд. евро (около 12 млрд. лв.). Всяка държава има срок до 30 април 2021 г. да изготви и изпрати на ЕК национален план. Въпреки че страната ни има право да кандидатства за 12 млрд. евро, кабинетът реши да поиска 12 млрд. лева, което е половината от възможното. Повечето държави залагат проекти за много по-големи суми от онези, които им се полагат, за да може евентуално да получат от такива като нашата, които не са в час. Освен, че властта не успя да си поиска финансиране, но се оказа, че няма и реални иновативни проекти.
Какво предлага българският кабинет? Още първата версия, представена от вицепремиера Томислав Дончев на 30 октомври, получи множество забележки и коментари от бизнеса, както и общо над 90 официални становища от заинтересованите страни. Част от предложенията са приети в редактирания вариант на плана, твърдят от правителството. Основната промяна например е намаляването на парите за саниране от 3 млрд. лв. на 2.165 млрд. лв.. Но това пак е четвърт от общата сума, която зявихме по механизма. За обособяването на специална програма за малките и средните предприятия са предвидени само 900 млн. лв.
Според анализаторите се запазва се консуматорският подход при съставянето на националния план. И във втория си вариант той се свежда до списък на изостанали през годините, стари проекти като например системата за наблюдение на язовирите, модернизацията на спешната помощ, усъвършенстването на ТЕТРА системата в МВР, борбата с корупцията, за която ще се похарчат 400 млн. лв., финансирането на метрото, възстановяването на напоителните системи в земеделието, дадени на скрап при Борисов 1 и др. Единствените по-иновативни идеи в плана са в сферата на енергетиката, където е заложено финансирането на проекти за производство за "зелен водород". Независимо от многобройните критики, че възстановяването на каналите за напояване в българското земеделие не е иновативен проект, който трябва да се подкрепи за бърз подем на икономиката на България в кризата, а задължение на бюджета или по еврофондове за селските райони, вместо Къщи за тъщи, в новата версия на плана средствата са намалени едва с 0.05%.
На този фон другите европейски страни залагат на реални инвестиции в бъдещето. Сред тях са: дигитализация, електронно управление, а не просто замяна на стари компютри, инвестиции в медицинската наука, изследвания и технологии. Тук влиза и телемедицината, която осигурява дистанционна консултация, издаване на направления и др. от лекари от големите градове за пациенти от най-затънтените места. Наливат се и огромни средства в образованието, не само в неговата дигитализация, но и в коренната промяна, за да бъде то адекватно на всички промени. Инвестира се и в модерни зелени технологии.
Четете още на: http://www.budnaera.com/2009-03/2009-12-21_10.html#ixzz6mAyIRHD4
Научете за преследването на Фалун Гонг от Китайската комунистическа партия
Follow us: EpohalniVremena on Facebook
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69