Не се занимавам с наказателно право. Понеже ставаше дума за мой близък човек обаче, поех случая му с желание и хъс. Тези, които ме познават, знаят също, че обожавам работата си и не оставям нито едно камъче необърнато. Особено когато става дума за СПРАВЕДЛИВОСТ.

И така… в продължение на 3 дълги години водих и участвах в 11 съдебни дела за различни престъпления.

Стигнах до главния прокурор.

Написах стотици страници правни становища, молби, жалби, тъжби.

Борих се срещу заплахи за живота и имуществото си.

Борих се срещу подмолни тактики на отсрещната страна и яростна корупция.

Полицейски служители фалшифицираха показания на свидетели… Вместо да ни защитават, те ни заплашваха… и защитаваха престъпника. А престъпникът е осъждан 8 пъти! По всичките му присъди е налагано най-лекото наказание. Голяма част от осъжданията му са резултат от постигнато с прокуратурата споразумение. Съдебните дела още се водят. Водят се и досъдебни производства.

Но защо ви споделям всичко това?

Защото току-що получих обаждане от прокурора по едно от досъдебните производства.

Целта на разговора беше да ми обясни, че не може да си свърши работата, защото системата е корумпирана и пази престъпника.

Направила всички необходими правни проучвания, квалифицирала е деянието, но „отгоре“ я притискат и ѝ дават друга (угодна) квалификация, която да не мине в съда. И тя няма избор – работи по нея.

Но знаете ли какво е най-лошото? Тя ме помоли да обжалвам постановлението й!

Прокурор, в правова и демократична държава, ме помоли да се „боря“ и да обжалвам собственото ѝ постановление, защото тя е безсилна!

След разговора бях смазана… плачеше ми се и се чудех как стигнахме до тук. Но после си дадох сметка за ролята на адвокатурата. Може би пък тя да е лъчът в борбата срещу тази ендемична корупция.

  Автор: Теодора Донкин