Ексклузивна кореспонденция ЦИК на ГЕРБ укри от Ива Митева и Биволъ парите за медии Заобикалянето на закона чрез разделяне на дейности не прави добро впечатление, смятат медийни експерти Николай Марченко 1 юни 2021

След като на 16 април 2021 г. „Биволъ“ описа как Централната избирателна комисия (ЦИК) начело с представителя на ГЕРБ Александър Андреев разпредели сред медии и рекламни агенции на бившите управляващи стотици хиляди левове, гражданин сезира председателя на 45-тото Народно Събрание Ива Митева. Новият състав на ЦИК предоставя кореспонденцията на „Биволъ“, от която се виждат неверните твърдения на предишния председател, който не благоволява да отговори подробно дори на парламента. Преподавателката по „Медийно право“ проф. Нели Огнянова призовава ЦИК за прозрачни критерии при избор на медии, като остро критикува начина по който са избирани досега близките до предишните управляващи медии и рекламни агенции. Нейната колежка по Факултета по журналистика доц. Светлана Божилова настоява за промяна на законодателството, с цел прозрачност на договорите на публичните институции с медиите и провеждане на честни държавни поръчки.

На 18 април гражданинът Иван Танев изпраща писмо до председателя на Парламента Ива Митева, Администрацията на Президента и до Омбудсмана на Република България Диана Ковачева. В него той цитира цялото разследване на „Биволъ“, публикувано на 16 април 2021 г. Както и представено от автора в предаването на Тошко Йорданов „Студио Хъ“ в ефира на 7/8 ТВ (вижте видеото).

Въпреки че предишният състав на ЦИК начело с Александър Андреев не изпраща никакво опровержение до „Биволъ“ по повод сключените на тъмно договори с близките до властта медии като Нова, Би Ти Ви, „Инвестор Медиа Груп“ и др., това не му пречи да заблуждава и ръководството на Народното събрание.

Гражданин сезира председателката на НС

Скрийншот: “Биволъ”

Иван Танев се позовава на разследването на „Биволъ“, като пояснява, че „в медии се споменава за рекламна кампания на ЦИК“.

„В медии се споменава за вероятно предстоящ отчет на ЦИК/на Сметната палата или на ДФК за изразходени средства за рекламна кампания на ЦИК“, пояснява още гражданинът.

Той се обръща към Ива Митева с позоваване и на чл. 45 от Конституцията на Република България и чл. 1, ал. 1. „Моля да прецените необходимост и целесъобразност от молба до ЦИК / Сметна палата / ДФК за представяне отчет на процедури по ЗОП (Закон за обществените поръчки – бел. ред.) и разходени средства за разяснителни кампании (пред НС и медии)“, гласи обръщението му към председателката на парламента.

Танев предлага законодателни промени за повече прзорачност за договорите на ЦИК с медиите. „Предполагам, че НС би могло в рамките например на един или два работни дни след запознаване а сматериалите на ЦИК по смисъла на гореспоменатото, да прецени необходимост и целесъобразност от промяна на на нормативна (законодателна база и подобни кампании да се изнасят например от БНТ, и паралелно да се качват в сайтовете ан ЦИК / Министерски съвет / Министерство на правосъдието / НС / Президентството“, гласи предложението му.

 „Това вероятно би могло да опрости процедури по извършване и да намали необходими средства“.

Сигналът му е приет от Директора Дирекция „Парламентарна канцелария“ към Народното събрание Хризантема Николова, която го препраща по компетентност до ЦИК (виж долу).

На 26 април 2021 г. тя изрично иска от Александър Андреев да се отговори на подателя на сигнала и на НС.  „Моля Ви копие от отговора си до подателя да адресирате и до Кабинета на Председателя на Нароното събрание“, пише Николова до бившия ръководител на ЦИК.

Герберскоформален отговор до шефа на парламента

Скрийншот: “Биволъ”

Цели две седмици трябваха на ЦИК в предишния му състав, за да прочетат статията на „Биволъ“, за да отговорят на Иван Танев и председателката на Парламента.

Едва на 10 май 2021 г. Александър Андреев благоволи да отговори на писмото на Народното събрание, което съдържа сигнал срещу одобрените от него действия за разпределяне на пари сред медиите на ГЕРБ.

Отговорът е от около половин страница и е по-герберски формален. Вижда се, че е писан от юристконсултите, а не от целия състав на Комисията.

„ЦИК има ангажимент съгласно чл. 57, ал. 1, т.32 от Изборния кодекс да предоставя информация, организира и провежда чрез средствата за масово осведомяване разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и произвеждането на изборите, включително и относно машинното гласуване“.

Къде и как ЦИК „информира“ обществото за разходите си за медийното  отразяване (освен ако гражданите не се зачетат в протоколите на ЦИК с по 50 – 100 стр. всеки) не става ясно.

„Разяснителната кампания припроизвеждането на изборите от 2016 г. до настоящия момент е изпълнявана съгласно приетата концепция при всеки конкретен избор, съобразена с одобрената бюджетна план-сметка“.

Александър Андреев също така твърди, че „всички финансови отчети на ЦИК са публични и всички проведени процедури за избор на изпълнители относно провеждане на разяснителната кампания са съобразени със ЗОП и параграф 3 от Изборния кодекс“.

Според назначения от ГЕРБ бивш шеф на Избирателната комисия, скучните и слабо гледани елементи от „разяснителната кампания“, имали и някакъв успех.

Александър Андреев бойкотира 45-тото Народно събрание, за разлика от назначилото го 44-то (Снимка: Клуб Z)

„През 2019 г. ЦИК проведе социологическо проучване за ефективността на разяснителната кампания при произведените избори за общински съветници и за кметове през 2019 г.“, пише Андреев.

Естествено, той не съобщава дали „социолозите“ не са от „придворните“ на експремиера Бойко Борисов агенцийки. Както и какви са резултати на това „проучване“ и колко е струвало на ЦИК и съответно – на българските данъкоплатци.

Също така Андреев твърди, че Сметната палата (СП) била извършила „одит на дейността на ЦИК за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.“ Какво е установил одитът не е ясно, самият документ не се намира в сайтовете нито на ЦИК, нито на СП. Да не говорим, че при превзетите от ГЕРБ и ДПС институции преди 4 април 2021 г. никой не очаква да е открила важни нарушения в харчовете на ЦИК за „свои фирми“.

Накрая Александър Андреев безсрамно лъже лично председателя на НС, че данните за договорите с медиите били едва ли не изцяло публични, което не е така.

„ЦИК е предоставила информация за провеждане на разяснителната кампания при всеки избор в своите анализи до Народното събрание, която също е публична“, пише още ставленикът на ГЕРБ.

Ако в деловодството на Народното събрание е имало подробна информация за разходваните от ЦИК средства, защо ли ще препращат сигналите на гражданите до Комисията с изрично искане да върнат отговор и до кабинета на шефката на парламента? Остава да поздравим гражданите, че Александър Андреев повече не е начело на ЦИК.

„Биволъ“ уведомен от…новия ЦИК

Скрийншот: “Биволъ”

На 20 май новият състав на ЦИК начело с Камелия Нейкова коментира молбата на „Биволъ“ кореспонденцията ан Александър Андреев с Народното събрание да бъде предоставено на медията ни, след като е на базата на наше разследване.

Цветанка Георгиева от ЦИК уведомява колегите, че в папката й е публикувано писмо, вх. No НС-20-154/1 от 18 май 2021 г., от разследващия сайт „Биволъ”, с което „ни молят да им предоставим подаден сигнал от И. Т. до дирекция „Парламентарна канцелария” и съответно препратен на Централната избирателна комисия в края на месец април 2021 г. и съответно изготвеният отговор от Централната избирателна комисия на базата на този постъпил сигнал, касаещ финансиране на агитационната, информационната, рекламната кампания на Централната избирателна комисия“.

„Към самия сигнал може да видите приложени множество публикации в медиите. Всъщност той се базира на тези публикации. И, разбира се, официалния отговор на Комисията. Всичко това е в папката „Биволъ”. Моля да ги погледнете“.

„Както и писмото, което съм подготвила до господин М. от сайта „Биволъ”, с който Ви предлагам да изпратим приложени този сигнал на И. Т., както и отговора, изготвен и приет от Централната избирателна комисия на 27 април 2021 г. (Време за запознаване.)“

„Колеги, запознавате ли се с преписката, която докладва госпожа Георгиева? Запитването, което е No НС-20-154/1. Вижте заглавието, че то е от 18 май 2021 г., запитване от „Биволъ”, гледам входящия номер върху документа“, поясни Камелия Нейкова.

„Колеги, аз Ви предлагам, понеже преписката е малко по- дълга, нека да се запознаят и повечето членове от Централната избирателна комисия“.

Медията ни благодари на новия състав на ЦИК за това, че за разлика от предишния състав, реагира оперативно и не крие информация по сигнали.

„Дано повече не ни управляват“

ГЕРБ се разпореждаха в ЦИК 12 години (Снимка: Клуб Z)

Подалият сигнала до НС читател на „Биволъ“ Иван Танев е с висше образование – бивш машинен инженер, в момента – пенсиониран.

„Мисля, че от ЦИК получих един отговор, в който с много думи не се казва почти нищо“, коментира той резултата от сигнала си пред „Биволъ“.

Що касае реакцията на парламента, до който първоначално е писал, смята, че е адекватна:

„Няма от какво да съм недоволен“.

От Президентството обаче отговор или поне някаква друга реакция не е последвала.

„Смятам, че ако има подозрения за нередности при сключване на тези договори между ЦИК и медиите, Прокуратурата би трябвало да се задейства“, казва той.

Не вярва обаче, че сегашното ръководство на държавното обвинение би се самосезирало: „Най-вероятно биха отговорили, че договорите на ЦИК са съобразно действащото законодателство“.

Гражданинът не спира да изпраща сигнали, като е писал до служебния премиер Стефан Янев и правосъдния министър Янаки Стоилов като правителство да подготвят спешно пакет поправки, които да „закрият вратичките в закона“, създадени през годините от ГЕРБ с цел нагласяване на държавните поръчки.

„Тези управляващи така писаха законите дванадесет години, че дори и да се проверяват нещата, често са законни, надявам се повече да не ни управляват“, казва още Танев.

Светлана Божилова (Снимка: Трансмедиа)

С него е съгласна и преподавателката по ТВ във ФЖМК на СУ доц. д-р Светлана Божилова, която е и бивш член на радиотелевизионния регулатор – Съвет за електронни медии (СЕМ).

„Общо взето отговарят, че нещата са законосъобразни и в процедури са облечени задкулисните влияния“.

Така коментира тя пред “Биволъ” краткото писмо на Александър Андреев до Ива Митева и подателя на сигнала.

Според нея незабавно трябва да се предложи нов регламент за финансирането на медии от правителството, както и за по-малките обществени поръчки.

„Необходима е по-голяма публичност и прозрачност на такива финансирания“.

Експерт по Медийно право с остра критика към ЦИК

Най-реномираният в България експерт по „Медийно право“ проф. Нели Огнянова от Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) към Софийския Университет (СУ) постави доста критични въпроси към предишния състав на ЦИК по повод т. нар. „разяснителна кампания“. По молба на „Биволъ“ тя се запозна с наличната документация и анализира казуса, за който писа медията ни.

„Няма данни за общата сума, която ЦИК е използвала за кампанията“, констатира проф. Огнянова.

 „Няма данни обсъждани ли са други варианти за използване на средствата, например да се ангажира кол център, който да помага на отделни граждани, изпитващи затруднения. Според специалисти възгледите на ЦИК за кампания са проява на аналогово мислене, а аудиторията включва и цифрови хора“.

Нели Огнянова (Снимка: Move.bg)

Нели Огнянова обръща внимание на факта, че „ЗОП се прилага само за   две дейности: изготвяне на рекламни материали и цифровата кампания онлайн“.

„Извън ЗОП остават  (а) кампанията в електронните медии и (б) изработване на обучителни филми за СИК във и  извън страната. Няма данни и за доклад на Сметната палата, който последващо да е проверил поне законосъобразността на използване на средствата“, анализира експертът.

„Процедурите по ЗОП не са състезателни (с по двама участници)“

Дългогодишната преподавателката в СУ също така обръща внимание на факта, че „неизвестното дружество „Милива“ („фирма с девет лайка“, според медийни публикации)  печели за втори път поръчка от ЦИК –  след 2017, когато  побеждава авторитетни компании в бранша“.

„Дружеството не членува в браншова организация. Предвид посочените обстоятелства експерти се отнасят скептично към безпристрастността на процедурите на ЦИК“.

Що касае договорите с електронните медии, само „в някои от заседанията се обсъждат  параметри на договори с електронни медии“: „Протоколите от заседанията не са достатъчни за яснота по следните въпроси, неизчерпателно“.

Като основният въпрос според нея е как точно са избирани водещите медии в България.

„На какъв принцип са определени „Фокус“, „Инвестор“, „БТВ Медия Груп“ и „Нова Броудкастинг груп“, на какво основание се включва „Радиокомпания Си.Джей”, която е отделно юридическо лице от БТВ Медия Груп?“.

Както и „как се определя съдържанието на договорите, съответно цената, и как се решава дали са постигнати оптимални условия и качество срещу цена?“.

Анализът на Нели Огнянова установява, че „филмите за обучителната кампания за членовете на СИК  също се възлагат без процедура по ЗОП“.

„Става ясно, че това е направено съзнателно, като се предвиждат договори, които да са под прага, правещ прилагането на ЗОП задължително – „да се намали общата стойност, за да се премине към директно възлагане“.

„При директното възлагане изпълнители са „традиционни партньори“ на ЦИК – Междинна станция и др.“

Професор Огнянова прави извод, че сайтът на ЦИК би могъл да се използва за постигане на по-голяма прозрачност и възможности за граждански контрол.

Говорителят от квотата на БСП стана за един ден председател…от квотата на ГЕРБ

„В отделна рубрика да се посочи сумата, която ще се разходва за кампанията,  съответно цената на договорите“, смята преподавателката по „Медийно право“.

По думите й, разяснителната кампания представлява „съвкупност от свързани дейности, които следва да бъдат адекватни на избирателите и планирани професионално“.

„ЦИК би трябвало да представи  убедителни доказателства за избора на вида кампания и защо очаква тя да е ефективна“. 

„Засега специалистите са доста критични към компонентите на кампанията и към нейната ефективност“, констатира още Нели Огнянова.

В коментар за „Биволъ“ тя призовава ЦИК изборът на изпълнители във всеки компонент „да се провежда при отнапред зададени ясни критерии, по прозрачни процедури“.

Така според професорката най-накрая „ще се привлекат и силни кандидати“ за рекламните кампании на Комисията.

Медиите – с протегната ръка към ЦИК (Снимка: Иван Григоров)

„Заобикалянето на ЗОП чрез разделяне на дейности не прави добро впечатление“

Нели Огнянова пояснява за членовете на ЦИК факта, че традиционните им партньори не бива да са над останалите: „Това, че някой е получавал поръчка при предходни избори, не му създава предимство“.

„Решенията на комисиите трябва да са убедително мотивирани“, обобщава анализа си проф. Нели Огнянова.

https://bivol.bg/