Колко години ще плащаме от нашия джоб? 3 бомби на ГЕРБ, заровени в магистралите за милиарди 11.06.2021 Владимир Алексеев България

Крадливото 10-годишно управление на Бойко Борисов, който наблягаше на строежа на магистрали заради огромните „комисионни”, с които пълнеше чекмеджета и сейфове, е заложило поне 3 бомби, които тепърва всеки един от нас ще плаща от джоба си.

Когато малко преди изборите на редица места в страната започнаха да се активизират свлачища и срутища, а Бойко Борисов започна да ги обикаля с джипа си, интернет шегите избухнаха. Борисов, заявиха тогава зевзеците, е недоволен, че губи държавата и като си тръгва, ще си прибере и пътищата.

 

Истината, както винаги, се оказва по-изненадваща дори от измислицата. Месец след като правителството на Борисов слезе от власт, се разбира, че бившите управляващи са намерили начин едновременно да асфалтират своя модел в пътното строителство и да подсигурят, че избраните от тях компании ще продължат да получават пари дълго след това, пише „Капитал“.

Новото ръководство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството предостави най-накрая документи, крити дълго време от предишните управляващи, от които ясно се вижда как работи схемата „Автомагистрали“, за която „Капитал“ предупреди и разказа още преди две години. Екипът на Виолета Комитова е съставил доклад за един от големите договори, който „Автомагистрали“ е получила от Агенция „Пътна инфраструктура“ – този за укрепване на свлачища.

Сам по себе си договорът е скандален – от него няма нужда, „Автомагистрали“ няма капацитет да го изпълни и е прехвърлила всичко на частни компании, без да има право на това, а година и половина по-късно напредъкът е минимален, но въпреки това над 180 млн. лв. са преминали в частните компании като аванси (виж текста тук).

Но по-шокиращо е това, което този договор, както и одитът на Сметната палата сигнализират – как точно е изграден моделът на възлагане в пътния сектор и защо ефектите от него ще останат за дълго. Прегледът на документите и заключенията на експертите показаха, че управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ е заложило поне три сериозни бомби в любимите си пътища.

Първата подсигурява, че компаниите, които получават пари досега, ще продължат да получават такива в бъдеще. Втората е, че ако новите управляващи решат да променят това бързо и силово, рискуват да изгубят огромно количество вече раздадени пари, без да получат нищо насреща, и в допълнение да разклатят финансовия пазар. И третата бомба е свързана с надзора от Брюксел: в някакъв момент не би било изключено България да понесе санкции за неразрешена държавна помощ към определени строители.

Това минно поле ще бъде невъзможно за преминаване от служебно правителство и ще бъде сериозно предизвикателство пред следващ кабинет, ако, разбира се, той има желание да се занимава с него.

Бомба 1

Който и да управлява от тук нататък пътищата, ще трябва да финансира компаниите, избрани от Борисов и кръга му.

Договорът от 2019 г. демонстрира модела на работа в „Автомагистрали“. Държавната компания получава огромна сума от АПИ – в случая почти 570 млн. лв. за свлачища. След това непрозрачно подбира частни компании, на които да прехвърли част от дейностите и сключва договори с тях.

По тези договори се плащат аванси – в някои случаи до 50% от предварително изчислената (незнайно как) стойност. Така, преди да са започнали работа, а в случая – много преди да свършат каквото и да е, няколко частни компании се озовават с огромни суми, платени от държавата. Един вид безлихвени кредити срещу обещание за бъдещо строителство.

Поканени са 32 фирми за 74 обекта, които по-късно стават 84. Според доклада на МРРБ, в който се цитира и мнение на Агенцията за обществени поръчки, „Автомагистрали“ се явява възложител по ЗОП и като такъв е трябвало да прави открити конкурси за подизпълнители, предвидени в закона. Такива обаче не са провеждани. „Провеждани са процедури по подбор на изпълнители на доставки, наем на техника и проектиране, по вътрешни правила на дружеството“, заключава МРРБ. Тези договори също така са „привидни“, защото целта им е да прикрият истинската цел – строително-монтажни дейности. Същото заключи и Сметната палата в одита си.

Част от тези, които са със сключени договори, получават предплащане „в особено големи размери за доставка на оборудване и строителни материали въпреки липсата на одобрен технически проект с количествено-стойностни сметки (КСС)“, се казва в проверката. Дори един лист от КСС, който „Капитал“ видя, е с цени, които според участници на пазара са до 30 – 50% над пазарните и в тях вероятно е включено скрито строителство.

Този модел най-вероятно е същият и в многократно по-големи обекти като пътя Видин – Ботевград и магистрала „Хемус“. Сметната палата вече заключи, че дадени компании са получили 345 млн. лв. по първия обект и 425 млн. лв. по втория, като по нито един от двата обекта няма още дори разрешително за строеж. Така на практика любимите компании на ГЕРБ и АПИ, сред които „Хидрострой“, „Грома холд“, „Европейски пътища“, „ГБС“ и свързаната с „Джи Пи груп“ „Автомагистрали Хемус“ са получили огромни безлихвени кредити от държавата за работа, която предстои да извършат.

Който и да управлява от тук нататък, ще трябва да дофинансира тези компании. Причините са няколко. Първо – преведените огромни аванси са за договори, които крият дейности. Както казва в доклада си МРРБ, „поставя се въпросът за евентуалната недействителност на сключените договори“. С две думи, когато истинската дейност не е упомената на хартия, за държавата ще е много сложно да изиска парите обратно. Например в казуса със свлачищата изпълнителите не са в нарушение, защото в клаузите е предвидено изпълнение след възлагане, а такова не е имало – има сключени тайни договори за наеми и доставки. В нито един от договорите също така няма предвидена гаранция за изпълнение.

Реклама

Това означава, че АПИ е поставена в неизгодна позиция: тя може да поиска пари обратно, но най-вероятно поне в част от случаите няма да ги получи, ще ги получи след дълги съдебни дела или ще са в непълен размер. Далеч по-лесният вариант ще бъде да се разбере с вече избраните строители и да продължи да финансира същите компании.

Бомба 2

Дори да не се стигне до изпълнение, голяма част от тези пари може да не бъдат върнати.

Добрата новина е, че по всички тези договори има гаранции, и то на две нива – първо, от изпълнителите на множеството договори към „Автомагистрали“ и, второ ,от държавната компания към АПИ. При разпореждането с публичен ресурс те са предвидени в Закона за обществените поръчки за обезпечаване изпълнението на договора и/или авансово предоставените средства, като той е изпълнен надлежно.

С това обаче позитивната част свършва. ЗОП дава три варианта това да се направи – чрез парична сума, чрез банкова гаранция и чрез застраховка. Първата в практиката естествено почти не се използва, тъй като строителите рядко разполагат с такива оборотни средства, които да блокират. До 2016 г. банковата гаранция беше единствената друга възможност, но с новия ЗОП застраховката също влезе в сила.

При „Автомагистрали“ масово е заложено на застраховки „Гаранция“. Това е по-евтиният вариант за изпълнителите (премията обичайно е няколко процента от сумата на договора), но и по-несигурният за възложителя. За разлика от неотменимата банкова гаранция, която при неизпълнение на конкретна клауза може да бъде автоматично усвоена, застрахователят има опция да откаже плащане и да се стигне до дълги съдебни дела.

По информация на „Капитал“ огромната част от полиците около „Автомагистрали“ са издадени от ОЗК, „Далл Богг“ и с доста по-малък дял „Лев инс“. Самата „Автомагистрали“ също ползва услугите на първите две, за да гарантира своите ангажименти пред АПИ. Разследване на вестника от януари 2021 г. базирано на изтекли данни, показа, че за 2019 г. дружеството плаща за застраховка над 12 млн. лв. по полица от контролираната от Христо Ковачки ОЗК, а през 2020 г. има плащания за почти 19 млн. лв. към „ДаллБогг: Живот и здраве“.

Това се потвърждава и от от статистиката на КФН. Тя показва, че полицата „Гаранции“ буквално избухва в последните години с възхода на модела „Автомагистрали“ – от 16 млн. лв. през 2017 г. през 2020 г. сключените застраховки са за почти 127 млн. лв. От тях „ДаллБогг“ отчита 44.5 млн. лв., а ОЗК – 42.7 млн. лв. или сумарно над ⅔ от пазара. От „Лев инс“ заявиха, че не са издавали полици „Гаранции“ по договори на „Автомагистрали“, а от „ДаллБогг“ и ОЗК отказаха коментар.

Като цяло по тези застраховки към момента практически не може да се съберат плащания, тъй като в масовия случай строителството не е започнало по вина на самия възложител – конкретно за свлачищата например няма изготвени проекти и разрешителни. Дори обаче да се стигне до неизпълнение по договорите пак трудно ще се стигне до събиране на обезщетенията.

„Капитал“ се запозна със съдържанието на няколко договора, сключвани от тези компании, и в общите условия по полицата „Гаранции“ на застрахователите са заложени толкова много изключения, че те практически при всяко развитие на ситуацията могат да откажат плащане. Специалист от бранша дори шеговито коментира, че е спорно не толкова какво не обхваща полицата, а какво въобще покрива. Например неизменно има клауза, че техният ангажимент отпада, ако договорът е в нарушение на закон. А МРРБ практически вече твърди именно, че ръководството на „Автомагистрали“ е нарушило закона, сключвайки тези договори.

Изключенията при ОЗК и „ДаллБогг“ са почти напълно идентични и включват например и „умишлени или с груба забава действия на застрахования, лицата, които го управляват или представляват, негови служители, които действия са предизвикали застрахователното събитие“. А също така е предвидено и че ако застрахователят твърди, че конкретни загуби или щети попадат в изключенията, тежестта да докажат, че това не е така, остава за застрахования. Така че, дори и да се стигне до напълно основани претенции, плащанията пак могат да бъдат отложени от дълги съдебни дела.

И накрая остава и последната опасност – предвид мащабите на строителните договори и авансите, полиците покриват риск за стотици милиони и дори милиарди левове. Той е концентриран в едва няколко застрахователя, което при нужда да се покрият щети по няколко по големи договора, ще означава непосилни разходи, надвишаващи резервите им. Този риск може да се минимализира с презастраховане, но не е известно дали това е правено, а източник от сектора обясни, че това не е сред полиците, към които презастрахователите проявяват интерес.

Бомба 3

Потенциални санкции за държавата и за дадени компании от Брюксел заради непозволена държавна помощ.

В доклада на МРРБ се посочва, че не е извършен анализ на това дали договорът за свлачищата попада в обхвата на държавните помощи – важна тема за Европейския съюз и общия пазар. „С цитирания договор се поставят в неравностойно положение неопределен кръг дружества в строителния бранш, поради което считаме, че преди стартирането на процедурата е следвало да бъде изискано становище на министъра на финансите“, казват експертите.

С други думи, тъй като договорите са най-вероятно недействителни и прикриват дейност, това би могло да се третира като нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Редица дружества биха могли да заведат дела както в български съдилища, а вероятно и да сигнализират до Европейската комисия за това, че техни конкуренти са тайно облагодетелствани от държавата, която умишлено е ограничила конкуренцията.

Дирекция „Конкуренция“ на ЕК обикновено приема такива сигнали доста сериозно и не се колебае да налага санкции при установено нарушение. Потенциално установяване на незаконосъобразна помощ може да има всякакви последствия – от санкция за самата държава и компаниите до налагане решение държавата да прибере обратно раздадените пари от строителни компании. Това обаче ще вкара правителството в хипотезата от първа точка – дълги съдебни дела, блокиране на строителните дейности за много години и евентуално – фалити на големи строители.

https://www.informiran.net