Едва ли за някого е изненада, че български политици, магистрати и висши чиновници крият авоари в чужбина. България е на първо място по корупция сред страните в Европейския съюз, което предполага необяснимо забогатяване на управляващите. Парадоксално е обаче, че списъкът с имена на хората, които не са спазили закона, и не са декларирали банкови сметки и имоти зад граница, се пази в строга тайна. Дори когато те не са от управляващата коалиция.

Служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков обяви, че прокуратурата мълчи за близо 80 души с постове във властта, които имат недекларирано богатство в други държави. Все още не е ясно кой е в списъка, но Рашков обеща да разкрие имената преди предстоящите избори на 11-ти юли. По-важният въпрос е дали след това осветляване прокуратурата ще открие престъпление или отново ще си затвори очите, както го е правила досега. И дали НАП най-после ще се задейства да събере дължимите данъци или ще потвърди старата максима, че за милиони няма закони.

Митичният диск от Швейцария

Сагата с укритите сметки в чужбина започна още през 2010 година, когато тогавашният директор на НАП Красимир Стефанов заяви, че български граждани са скрили над 200 милиона евро в Швейцария. Информацията затова се съхранявала на диск, който съдържа откраднати данни от швейцарски банки. „Няма кой да ми предостави на мене куфарче с дискове или флашки. Ако някой направи такова нещо, трябва един отряд барети да ме пазят в България“, коментира по онова време Стефанов, който направи разкритието след визитата в Германия по покана на Немските служби.

Въпреки тази информация обаче, НАП не се задейства и последици за укрилите доходи нямаше. Стефанов обаче стана депутат от управляващата по онова време ГЕРБ. Четири години по-късно сайтът бивол съобщи, че Министерството на финансите не съхранява доклада на бившия шеф на НАП от посещението му в Германия. Германците не са дали данните накуп, а са поискали НАП да направи индивидуализирани запитвания за конкретни лица и по конкретни казуси, защото така изискват европейските директиви за обмен на данъчни данни. НАП обаче никога не е направила това.

Развитие по случая швейцарския диск има през 2016 година, когато Германия сама изпраща на НАП данни за швейцарски сметки на българи, които са били активни към 2006 година и 2008-ма година. Информацията е съдържала само номера на сметки, салдо и година на раждане на титуляра им, без имена ЕГН-та или друга индивидуализираща информация. НАП се опитала да получи подробна банкова информация за тях, но е ударила на камък, тъй като швейцарците са поискали предоставяне на доказателства, че тези лица не са спазили българското данъчно законодателство, или че е налице основателно съмнение за такова неспазване. След дълга административно съдебна сага в крайна сметка има отказ да се разкрие банковата тайна. Преписката с Швейцария е приключила през февруари 2021 година, пише сайтът Bird.bg.

Загадъчно писмо до ДАНС

Позабравената тема за укритите авоари в чужбина възкръсна отново през май 2019 година, когато тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров поиска справка от ДАНС за недекларирано имущество на български политици и магистрати. „С цел извършване на тази преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощията на прокуратурата, изпратете справка съдържаща цялата налична информация в ДАНС, касаеща лица, заемащи висши публични длъжности. Данните следва да бъдат предоставени без забавяне и с максимална конкретика“, пише в писмото на Цацаров до ДАНС.

Това се случи непосредствено преди да започне процедурата по избор на нов главен прокурор, в която участваше единствено Иван Гешев. После темата с недекларираните сметки имоти в чужбина потъна в държавното обвинение, докато отново не беше извадена на бял свят през октомври 2019 година. Поводът беше, че малко преди висшият съдебен съвет да назначи Гешев за шеф на прокуратурата, в медийното пространство се разпространи информация, че той има сметки в чужбина. Публикувани бяха копие от два документа с входящи номерау уж кореспонденция между заместник-главния прокурор Борислав Сарафов и шефът на финансовото разузнаване в ДАНС. В тях се твърдиу че Гешев използва банкови сметки с 4,7 милиона франка в Швейцария и Мароко. Още същия ден прокуратурата обяви,, че никога и по никакъв повод не е изпращал или получавал публикуваните писма.

Тогава, за да бъде изчистен единственият кандидат за главен прокурор, държавното обвинение най-накрая обяви поне частичен резултат от исканата справка за хора във властта с недекларирано богатство. „Постъпила е информация за 11 лицау заемащи висши публични длъжности в законодателната и изпълнителната власту които имат банкови сметки и имоти в чужбинау но не са ги декларирали. Има данни за 27 съдии прокурори и следователи със сметки и имоти зад граница. По разпореждане на Сотир Цацаров НАП започва проверка на тези 38 лица, сред тях не е Иван Геше“, казаха от прокуратурата през ноември 2019 година.

Прокуратурата като черна дупка

Реклама

Вече година и половина въпросния „черен списък“ отлежава в папките на държавното обвинение, без да става ясно кои са политиците и магистратите в не. До момента не се знае нито размерът на укритите средства, нито дали има престъпление. Факт е обаче, че хората в списъка все пак са проверени от НАП. През март 2020 година от НАП съобщиха за изданието „СЕГА“, че част от ревизиите вече са приключили и са върнати обратно в прокуратурата. Към днешна дата НАП отказва да коментира дали са установени разминавания между доходите и имуществото на лицата, които не са декларирали сметки имоти в чужбина. В случая дори да не са нарушени данъчни закони, е прегазен Законът за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Според него който не декларира или невярно декларирал обстоятелство пред Антикорупционната комисия, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв, освен ако не е предвидено по-тежко наказание. Въпреки че очевидно не е спазвал това задължение, КПКОНПИ не съобщава да има глобени.

Сегашният шеф на комисията Цацаров даде абсурдно обяснение за бездействието на институциите. „Справките за имотите и сметките в чужбина на хората от властта не съдържат доказателства. Те съдържат само оперативни данни, чиито източник дори не е посочен. С оперативна информация доказване по НПК не се прави. Именно събирането на доказателства в потвърждение или оборване на оперативната информация, е причината, поради която, според мен част от проверките продължават още. Всичко друго е пълна спекула и демагогия, а от това до компроматите крачката е само една“, заяви той в интервю за „24 часа“.

От думите му излиза, че поисканата от него справка за недекларирани авоари на политици, е просто една пиар акция, която да разсее съмненията около Иван Гешев ,че крие пари в чужбина. Какви още доказателства са необходими за да бъдат образувани дела срещу политици и магистрати, които по оперативна информация, крият богатство в други държави? Защо прокуратурата не ги е събрала и за каква професионална компетентност на службите и финансовото разузнаване говорим, ако разследванията им се базират единствено на слухове, а не на доказателства, които прокуратурата да използва в Наказателния процес? Ако информацията не съдържа реални данни по какъв начин НАП извършва наредените и ревизии и какви са резултатите от тях? Отговори на тези въпроси няма дори и след като начело на държавното обвинение застана Иван Гешев. Може би защото прокуратурата лесно може да употреби информацията за натиск, като държи проверките „на трупчета“, за да ги активира в удобен момент. За това намекна и служебният вътрешен министър Бойко Рашков.

Камък в блатото

Рашков отиде още по-далеч. В интервю за „Евродикоф“ той обеща да извади наяве имената на хората на висши публични длъжности, които крият банкови сметки и имоти в чужбина. „ВСС има доста категорично поведение в подкрепа на главния прокурор неслучайно. Прокуратурата има данни за магистрати от ВСС. Там има материали за високопоставен прокурор и неговата съпруга. Един такъв прокурор няма да поиска да се публикуват такива данни, защото ще възникнат въпроси и за него самия“, обясни Рашков.

На въпрос дали този високопоставен прокурор е с инициали И.Г. мРашков отговори „Топло“. Според него обаче все още е рано да стане горещо. На уточняващ въпрос дали става дума за Иван Гешеву отговорът беше „Нито потвърждавам, нито отричам“. от казаното от Рашков за високопоставения прокурор и неговата съпруга с пари в чужбина, лесно може да се направи препратка към главния прокурор Гешев и жената, с която той живее на семейни начела – Детелина Ханчева. Въпреки скандала, който избухна след като стана ясно, че тя е купила евтино апартамент от съдружник на бизнесмена Александър Ваклин, основен свидетел срещу бившия кмет на „Младост“ Десислава Иванчева, едно от ключовите дела на Гешев, главния прокурор категорично отказа да осветли имуществото на половинката си. Всички данни за Детелина Ханчева са заличени от декларацията му пред Висшия съдебен съвет. Става ясно единствено, че те са във фактическо съжителство и по тази причина той не желае тя да бъде осветена. Така за публиката остава скрито какви имотиу влогове и участия във фирми има Ханчева.

Прокуратурата от своя страна побърза да обвини министър Рашков в недобросъвестно поведение. Според говорителя на главния прокурор Сийка Милева изявлението на Рашков по отношение на тайния списък са пример „за хибридна пропаганда чрез разпространяване на фалшиви новини“. „Разбирам интереса на медиите по повод определени твърдения за тъй наречените списъци. В тази връзка считам, че за пореден път се налага да заявя, че прокуратурата няма да позволи да бъде въвличана в предизборни политически кампании и битки“, коментира Милева пред „24 часа“.

До момента обаче никой от прокуратурата не дава отговор защо е разпънат чадър над политици и магистрати с недекларирано имущество. Няма как този списък да се пази в тайна предвид надделяващия обществен интерес. Още повече, че държавното обвинение вече многократно си е позволявало да разпространява материали по проверки и дела, включително доказателства от специални разузнавателни средства, дори в нарушение на закона. Този двоен стандарт на прокуратурата и явно демонстриране желанието и да разследва евентуални престъпления – като неплатени данъци в особено големи размери или произход на парите.

Според бившия прокурор Андрей Янкулов информацията от списъка по закон е публичнау тъй като хора в него са длъжни да обявят имотите си пред обществото. Няма нищо класифицирано в нея. „Ако те не са си изпълнили задължението да си обявят имуществото, който и друг да го направи, няма да наруши нищо и да засегне никого. Аз ще действа в съответствие с целта на закона, а именно да обяви скрита информация, която по естеството си трябва да бъде явна“, коментира той.

Някакъв вид развръзка по тази мистерия обеща и вътрешният министър Бойко Рашков в дните около изборите, когато той обеща да каже поне имената на хората в списъка. Дали ще има някакви последици за тях, е съвсем отделна тема.

Автор: Мартин Георгиев

Източник: в. „СЕГА“
https://narod.bg/