20.07.2021 admin

Чувствам се понякога чужда сред свои. Не мога да разбера. През 1990 година, току-що излязла от училище, видях новите „демократи“, митингите и какво се случва. Видях Желю и Берон, видях ФД и прочие и нито за миг не си помислих, че нещо читаво могат да направят. Ами то си личеше, дами и господа, че за чеп за зеле не стават и са сложени там.

32 години гледам как българите са наивни като малки деца, заведени на панаир. Които вярват във фокусите и плачат, когато балоните се спукат. 32 години виждам как вярват на фокусници и лъжци и все повече се разочароват, но не се учат да мислят. Дори амебите след толкова време се научават на елементарно чувство за самосъхранение, ама ние – не!

След оправянето от толкова много спасители явно нищо не научихме. Не се научихме да питаме откъде са парите на политиците, не се научихме да питаме какво искат да направят и какво ще направят за България. Не се научихме да ги питаме как ще решат проблемите. А седим с увесени ченета и ококорени очи и вярваме във фокусите…..тъжна гледка.

И поредните фокусници продължават да ни се подиграват в очите. Защото народ, който не се уважава достатъчно, за да изрита тези, които го лъжат и предават, показва, че е жертва. Има си цяла наука – виктимология за поведението на жертвите. Ние, така да се каже, като народ, вече сме професионални жертви. Които просто си търсят поредният палач.

Наивността убива. Наивността води до катастрофа в държавата. Но ние настояваме да гледаме фокуси!

Елена Гунчева