Жалба пред ЕСПЧ проправя пътя за гей браковете у нас    Септември 2021 972     Автор: Lupa.bg

Във вторник, 21 септември, две български гражданки подадоха жалба в Европейския съд за правата за човека (ЕСПЧ) с оплакване, че не могат да регистрират фактическо съжителство у нас. Двете жени се представляват от адв. Наташа Добрева.

За това съобщават от фондация „Сингъл степ”.

В жалбата те критикуват българското правителство за това че Семейният кодекс не урежда фактическото съжителство – било то за разнополови или за еднополови двойки, въпреки че Европейската конвенция по правата на човека го задължава да направи това, за да уважи правото на семеен живот на всички хора в страната.

Това задължение на правителство датира още от 1992 г., когато е ратифицирана Конвенцията, но за 30 години нищо не е направено, за да се изпълни.

Жалбоподателките са изчерпали вътрешните средства за защита, след като са обжалвали пред възможните съдебни инстанции отказ на кмета на общината да им издаде удостоверение за фактическо съжителство и да отрази в системата ЕСГРАОН съответните промени в гражданското им състояние. Жалбоподателките не са искали от кмета удостоверение за брак. Пред ЕСПЧ, те не се оплакват от дискриминация, тъй като липсата на възможност да регистрират фактическо съжителство в България се отнася както до еднополовите, така и до разнополовите двойки и не е налице различно третиране в тази област.

Адв. Наташа Добрева има 14 години юридически стаж по специалността „Международно право по права на човека”

В жалбата си те напомнят, че през 2008 г. в България се обсъждаше проект на нов Семеен кодекс и той съдържаше глава „Фактическо съжителство“. Тъй като, обаче, такова беше предвидено само за разнополови партньори – в нарушение на българското и международното антидискриминационно право – тази глава изцяло отпадна от новия Семеен кодекс, който действа в момента.

Жалбата е съсредоточена единствено върху регулацията на фактическото съжителство, тя не засяга правото на брак, обяснява адв. Добрева пред huge.bg. Европейската конвенция по правата на човека не гарантира правото на брак на еднополови партньори. Тя обаче гарантира правото на гей хората да получат законно признаване на тяхна реално съществуваща връзка – под една или друга форма, която държавата прецени за най-подходяща (но не и брак), например фактическо съжителство, регистрирано партньорство, граждански съюз и т.н. Понятието „фактическо съжителство” е по-широко за интерпретиране от понятието „брак” и затова в него са включени повече задължения за държавата, от които тя е трудно да се освободи.

Стремежът на юриста е ЕСПЧ да постанови изрично, че невъзможността на двете жени да регистрират фактическо съжителство е нарушение на основно човешко право.

А по-нататък: българското правителство да бъде задължено съвсем конкретно да въведе в Семейния кодекс нова глава „Фактическо съжителство” за всички двойки в страната. От въвеждане на такава нова глава следват и промени в закона, който регулира актовете и регистрите за гражданското състояние.

Това означава, че Народното събрание ще бъде задължено да извърши конкретни действия, а след него общините из страната ще бъдат задължени да извършат конкретни действия, а именно - да въведат формуляр на акт за фактическо съжителство, който да издават при поискване, и да попълват регистрите си с тази информация за лицата.

Шансовете за успех, според адв. Добрева, са много големи, поради две причини. Първо, липсва обществен интерес, който да е застрашен от регулирането на фактическото съжителство; няма нечии други права, които биха били нарушени, ако това стане. Другата причина, която дава оптимистична прогноза, е вече натрупалата се практика на ЕСПЧ по подобни жалби срещу други европейски държави.

Тя обаче признава, че Съдът би трябвало да се произнесе с решение в рамките на минимум три години.

Когато има празнота в нашите закони, се прилага международното право, обяснява адв. Добрева. Ако създадем прецедент по българско дело, което гарантира правото на регистрирано фактическо съжителство – дори и такова право да липсва в Семейния ни кодекс, нашите съдилища ще трябва да прилагат този прецедент и да се съобразяват с него.

Отделно от това, изпълнителната власт в лицето на правителството и по-специално министъра на правосъдието ще дължи редовен отчет пред Съвета на Европа докъде е стигнала с изпълнението на решението и случаят не може да бъде „затворен” преди да е сигурно, че повече такива правонарушения няма да има в България.

Това е смисълът от тази международна процедура и затова е важно да се мотивират повече жалбоподатели и да се чака с търпение. В моя казус, самоличността на жалбоподателките няма да бъде разкрита и те поискаха от ЕСПЧ анонимност и водене на делото с техните инициали.

https://lupa.bg