Защо Google Earth изтри гигантска подводна стена от програмата? 25.11.2022 ВИДЕО/ЕКЗОПОЛИТИКА   Какво всъщност означава тази стена?

Голямата, гигантска подводна стена, широка около 2,5 километра и висока от 2 до 6 километра, обгражда Земята от Арктика до Антарктика според по-старите версии на Google Earth. Малко хора знаят за това: дори минимална информация веднага се изтрива от интернет. Никой не знае конкретно… какво означава тази стена? Природен феномен ли е или не? Защо тогава се гладят новите версии на Google Earth? Каква роля изигра стената? Все още никой не говори открито за това. Но ето, ще се опитам да отворя тази тема…

Това е буквално гигантска стена

На приложените печатни екрани височината на стената е 2,61 км. Има места, където Стената достига 4 и дори 6 километра.

Откъснаха стената (ако така можем да кажем) от картата на новите версии и сега не може да се изучава. Натоварих мозъка си, мислейки какво всъщност беше. В интернет нямаше абсолютно никаква информация за тази стена и дори сега има доста скромни данни. От време на време има видеоклипове за стената, но никой от коментиращите дори не се осмели да предположи какъв вид стена е това? Кой го построи? Кога? Защо? Няма въпроси и няма отговори.

Възниква легитимен въпрос – защо тези сраствания не се виждат другаде в Google? И какви са тези следи? Откъде идват всички тези щети по стените? Какво ще кажете за тези гигантски „гъсеници“? Какво ще кажете за купища камъни? Какво ще кажете за признаците на разрушение? Какво ще кажете за изходната стена на повърхността и островите седят на него?

Като цяло, един поглед към стената е достатъчен, за да разберете, че това не е фотошоп, не е резултат от някакво поставяне на снимки. А фактът, че Google миналата година премахна стената, която се простира на километри територия – е „доказателство, че Google“ се занимава с рязане, лепене и монтиране. Екипът на Google изглади стената, оставяйки тънък, плосък, прав белег върху картата на Google – от Арктика до Антарктика. За щастие запазих няколко стари снимки навреме.

В края на краищата не разреших мистерията на стената и сега явно няма да го направя, защото стената в момента е премахната от картата. Някой изглежда върши добра работа.

Има обаче едно наистина интересно изречение в книгата на Йов от Библията.

4. Къде беше ти, когато положих основите на земята? – кажи, ако знаеш.
5. Кой ѝ определи мерките? Знаете ли: кой опъва въжето около нея?
6. Върху какво са затвърдени неговите основи, който положи нейния крайъгълен камък,
7. Кога се зарадваха утринните звезди и кога всички Божии синове възкликнаха от радост?
8. Който затвори морето с врата, когато се изтръгна, то излезе като от утробата; Библия, Йов 38:4-8

Може би тази голяма подводна стена наистина е основата на земята, мярката, въжето, основният камък, построен от Елохим, където в Библията те са определени в единствено число, като Бог. Много кабалисти и учени на еврейския език вярват, че терминът Елохим всъщност е множествено число и по-късно е преведен като единствено число. В момента разглеждате Google Photos, запазени през последните две години.

Служителите на Google и службите, които наблюдават тези технологии, решиха да пробият стената и колкото и грубо и нередовно да режат, все пак първоначално се спънаха. Отрязаха широка ивица от картата (точно до стената) и там намалиха резолюцията почти до нула. Но – ето иронията – допреди няколко месеца имаше части от стената на картата на Google, които все още можеха да се видят. Някъде са забравили да погледнат под снега, под ледниците. Те се откъснаха от синия океан и забравиха за белия. Но те реагират бързо и „чисто“. Особено от 2021 г. започнаха с подробности. Те скриха всички подводни пирамиди, всички хангари, всички пресни следи от подводните разработки около стената и много други. Те просто се премахват или изрязват и намаляват разделителната способност.

На 24 октомври 2021 г. в 13:22 те премахнаха последното парче стена, което все още можеше да бъде изследвано.

Хората не са способни да построят такава титанична структура. Но все пак от само себе си не може да се появи. Това е толкова неочаквано за човек, че той не знае какво да прави по-нататък. И хиляди години преди Google Maps да се появи, в един кратък пасаж от Библията четири пъти, по четири различни начина, се говори за основата на земята, нейната мярка, нейната връв, нейния основен камък.

1. Основа בְּיָסְדִי־ (be-ya-se-di) е едносрична дума, означаваща „основа“, „основа“, „връзка“. „Бог“ казва, че е положил ОСНОВИТЕ на земята.
2. Мярка מְ֭מַדֶּיהָ (me-mad-de-ha) Думата „мемад“, преведена като „мерна , мярка“, се появява в Библията (и наистина в човешкия език) – само веднъж – точно тук.
Думата „мярка“ е преведена поради известно сходство с думата „мадад“ – измервам. Като цяло думата „мемад“ е уникална дума, която има само едно приложение – за единствения „владетел“, който самият Бог, каквото и да значи той, е положил основата на земята.
По същия начин думата „бара“ – преведена като „създаден“ – е единствената по рода си. Тази дума е използвана веднъж – в първия стих на Библията, който разказва за сътворението от нищото. Думите, използвани само веднъж в Библията, показват неща или явления, които са уникални или единствени.
Но дори и така, от този библейски текст вече става ясно, че Бог говори за някаква уникална грандиозна „линия“.
3. Въже קָּֽ׃ (каф) – низ, линия, граница, геодезистко въже. „Бог“ казва, че той опъна въжето през цялата земя.
4. Крайъгълен камък פִּנָּתָֽהּ׃ (рин-на-тах) – крайъгълен камък на думата. Камъкът, който поддържаше сградата. Тук ясно се подчертава, че камъкът (стената) има ъгли. Твърди се, че Елохим (Бог) е положил основния камък на земята.

Това вероятно е крайъгълният камък, въжето, мерилото или стълбът, който виждате на снимките. Така че страната има свой собствен основен камък. Има основа, линия, въже. Това е гигантска и чудотворна стена с дължина най-малко 19 хиляди километра, която в единия си край навлиза в ледовете на Арктика, а в другия в ледниците на Антарктика.

Следващият факт е , че тази стена минава точно по 180-тия меридиан – тоест по началния меридиан, според средното време по Гринуич, от което се броят всички меридиани. Да, 180-ият меридиан е антимеридиан (официално – Гринуич + 180), продължение на нулевия меридиан на Гринуич, или по-скоро това е той. Може би не всеки знае какво е нулевият меридиан и как се е появил. Ще ви запозная накратко с историята и на двете.

Това е конвенционален географски меридиан (линия, свързваща Северния полюс с Южния полюс), който се използва като начало на дължината и времето. Съответно дължината на такъв меридиан в приетата референтна система е равна на нула градуса.

Изборът на нулевия меридиан, както ще прочетете във всички източници (прочетох десетки) няма физически смисъл, за разлика например от екватора, и се определя от географа/ите, по тяхна преценка. В определени периоди от историята и от различни страни са използвани няколко основни меридиана. Международното споразумение за един нулев меридиан беше прието на международната конференция във Вашингтон, където представители на 25 страни (включително Русия) през 1884 г. решиха да считат нулевия меридиан – Гринуичкия меридиан.

Факт е, че дори самата обсерватория в югоизточен Лондон (районът, наречен Гринуич), от който започва обратното броене, не се намира толкова точно на главния меридиан, колкото стената. Така че шансовете за съвпадение са едно към няколко хиляди. А това от своя страна означава, че трябва да погледнем – какво се е случило там, през 1884 г. на конференция във Вашингтон.

Накратко ситуацията е следната: САЩ бяха първата страна, която (след Англия, разбира се) прие (и преди конференцията) Гринуичкия меридиан (един от многото популярни) за нула m. по картография и измерване на времето.

И Англия, разбира се, използва Гринуич и настоява за международно признаване на Гринуич. Подобно признание, което дойде през 1884 г., със сигурност укрепи авторитета на Англия като кралица на морето. Добре, това е едно от обясненията.

Но нека да видим какво се случи малко по-рано. Редица учени и дори редица държави са изградили меридиани според разположените върху тях важни географски обекти.

Хеопсовата пирамида в Египет – професор Пиаци Смит, кралски астроном на Шотландия.

Йерусалим – Болоня екип от астрономи.

Берингов пролив – професор Бомон, географ от Женева.

Рим, Ватикана – папата.

 

Сега те говорят и пишат много за това кои меридиани на теория трябва да бъдат ,, култови“. На тях като огърлица са нанизани важни градове, исторически и религиозни обекти. В Гринуич няма нищо подобно – поне от едната страна на Арктическия кръг. Но тогава британските лордове заобиколиха дори папата. Но как? В края на краищата, традиционно всички известни меридиани преминават през някакъв много значим култов обект. И Гринуич започва, може да се каже, в базара, в мръсния район на онова време и очевидно не пресича никаква свята значима точка по видим начин.

Но нека погледнем в историята. През 1871 г. в Антверпен се провежда първият Международен географски конгрес, в една от резолюциите на който се препоръчва Гринуичкият меридиан да бъде приет като нулев меридиан за морските карти на всички страни. По това време много европейски страни имаха свои обсерватории и от тях правеха картографията си и броенето на дневните часове. С развитието на глобализацията и ускоряването на движението се появи необходимостта от единен стандарт. И така, интересно е, че този стандарт е представен и научно подкрепен не от британците, а, колкото и да е странно, от руския астроном Ото Струве, син на основателя на астрономическата династия Струве, основател на Пулковската обсерватория в Санкт Петербург. Петербург – Василий Струве.

Тъй като Русия, Санкт Петербург по това време също има претенции да бъде морска сила, би било логично да се смята, че Струве ще избере Пулковския меридиан за начален меридиан. Така правеха преди в Русия – от него смятаха. Но нещо накара известния руски астроном да поеме инициативата да вземе Гринуич за начален меридиан. „Продаден на британците“ – ще каже някой. Но Струве вече беше толкова затрупан с титли, награди и вещи, че парите не го интересуваха. Струве е почетен член на много академии и научни дружества, а за научната си дейност многократно е награждаван с медали и награди. Освен това той беше пламенен патриот на Русия. И така, какви бяха мислите му?

Гринуич е прагматичен избор или…?

Тези съображения бяха прочетени през 1884 г. на Международната меридианска конференция във Вашингтон от главния защитник на идеята за Гринуич, професор Флеминг, и изиграха ключова роля за решението. Но за първи път тези бележки са представени не във Вашингтон, а в Русия, в доклада на Струве пред Императорската академия на науките в Санкт Петербург на 30 септември 1880 г. Като директор на Пулковската обсерватория и като главен астроном на Русия той т.нар. за приемането на Гринуич за основен меридиан. За съжаление пълният документ на доклада на Струве не е запазен.

Във Вашингтон делегацията на Руската империя, водена от извънредния пратеник и пълномощен министър в САЩ Кирил Струве (брат на Ото Струве), подкрепи всичките седем резолюции на конференцията. От публикуваните сметки обаче аргументите на Ото Струве като астроном не са напълно ясни.

В публикувания (непълен) доклад има цифри и факти за кораби, за товари, за транспорт, но всъщност нищо не се казва – освен може би в намеци – за астрономията. В продължение на стотици години всеки опитен капитан или дори моряк може да раздели земята на меридиани. Защо един международно обучен астроном трябва неочаквано да подкрепи конкурентна морска сила в избора й на начален меридиан? Можем само да гадаем за това – както и какви други въпроси са били обсъждани на конференцията във Вашингтон през 1884 г. Далеч не всички документи могат да бъдат намерени лесно. Но най-интересните книги достигат до нас, написани от един от основните привърженици на Гринуичкия меридиан, известният астроном, общественик и държавник на Англия от онова време – Уолтър Маундер. Той придоби световна известност с изучаването на циклите на слънчевата радиация. Мандър написва редица книги, в които споделя спомените си от конференцията от 1884 г.

Още повече, че говори с нотки на астрономи и математици, а за мен, който не съм нито едно от двете – ми е трудно да го разбера. Като цяло се надявам да се върна към темата за астрономията и стената.

Засега ще направя само един основен извод: нелепо е случайното съвпадение на хода на стената със 180-ия и нулевия меридиан (Гринуич), избран на конгреса през 1884 г. Аз лично не го вярвам. Вероятно са знаели за стената.

Нека започна с малко отклонение в картографията. Картографията се развива най-активно в ранните етапи в Испания, Португалия и Италия. След 1550 г. центърът на картографията се премества в Холандия. Тук се появяват първите маркировки на морските дълбочини върху карти, както и първата компактна колекция от пътни карти. Има безброй стари карти от преди конференцията, където Гринуич е отбелязан като нулев меридиан. На тези карти според мен дори е по-правилно определено, защото минава само по вода през Атлантика… Виждате само британската карта на света от 1886 г., където човек с британски щит и тризъбец в ръцете седят на върха на титаничния атлас, който носи света …Всъщност тризъбецът показва правата посока между Су-Меру и Ку-Меру, т.е. от Атлантида към Лемурия (Север/Юг). Или вижте картата на Жан-Доминик Сасини . Планисфера на Земята с географска дължина, 1696 г.

Източник: Румяна Батикова
https://thebulgariantimes.com