През 1992 г. нашите новоизлюпени демократи се натиснаха да докажат, че са архидемократи. Първи признаха Република Македония без уговорки
Много ме дразни този знак на равенство между „македонец“ и „македонист“. Искам да уточня понятията в общественото пространство. Македонецът е етнически българин, каквито са тракийците и мизийците. Македонистът е родоотстъпник, ренегат от най-злокачествена проба. Каква е историята на този нечестивец?
Негов баща е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той изготвя стратегия за задушаване на българщината и сърбизиране на югозападните предели на отечеството.
Стоян Новакович е бащата на македонизма.
„Тъй като българската идея, както е известно на всички - сочи Новакович, - е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще u бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма...“
„Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това - с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма“, потрива ръце балканският хитрец.
Уилям Гладстон е автор на лозунга „Македония за македонците!“. За него „македонци“ е събирателно понятие за разноетническото население в географската област. То е подложено на всевъзможен натиск, включително „въоръжена пропаганда“. Трябва да се остави свободно да се самоопредели с автономия.
Това било и искането на българския елемент, за който работи ВМОРО. Гладстон се заблуждава, но британският консул в Скопие Рафаел Фонтана вижда истината. Пише на своя колега в Солун Алфред Билиоти:
„Те работят за всеобщо българско въстание и се готвят да посрещнат клане, за да постигнат виждането им за „Македония за македонците“, означаващо без съмнение „Македония на българите“.
Ето ни и нас в лицето на Димитър Благоев. На 10 декември 1917 г. апостолът на социализма се изправя в Народното събрание. Поглажда библейската си брада и тържествено заявява:
„Аз съм родом от Загоричане, обаче аз не съм българин, аз съм славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собствено управление.“
„Какво търсиш в България тогава?“, питат го от залата. Македонският славянин се прави на глух, защото е избран като български гражданин в българския парламент.
На 6 май 1924 г. във Виена е подписан така нареченият Майски манифест. Изготвен с прякото участие на Българската комунистическа партия и Комунистическия интернационал. Смисълът на манифеста е да ампутира Македония от България и да я вкара в Балканска федерация по съветски модел.
Десетилетие по-късно Коминтернът излиза с официално становище, което признава македонската нация. Документът е изработен в Москва в съавторство с националните предатели Георги Димитров и Димитър Влахов.
През Втората световна война българската армия освобождава почти цяла Вардарска и източната част на Егейска Македония. Сръбската и гръцката тирания са ликвидирани, организирана е наша администрация. Комунистите обаче не мирясват. Под патронажа на БКП и лично на Георги Димитров шайки тормозят населението.
Нация е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция.
Най-важен е езикът, с него се управлява държавата. В тази връзка решаваща е заслугата на безродника от Скопие Венко Марковски. През 1945 г. той участва в лингвистичен форум и с други видни граматици реформира делото на Кирил и Методий.
Когато македонската азбука е готова, с новичко букварче под мишница Венко тръгва да прави нова по своята същност литература. Най-важното е да се внушава, че населението от югозападните предели на отечеството не е българско:
Македонци секога сте били
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят...
И Марковски като Благоев бил македонски славянин!
Десетият пленум на ЦК на БКП през 1946 г. пуска директивата Пиринският край да се македонизира. Оказва се, че делегатът Евтим Георгиев вече е челник. „Ние сме си поставили за задача да внедрим македонско съзнание сред населението“, обявява той.
Не всичко обаче върви по партийната магистрала. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:
„Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.“
През 1992 г. нашите новоизлюпени демократи се натиснаха да докажат, че са архидемократи. Първи признаха Република Македония без уговорки. Най-важната беше да няма претенции към Пиринския край. Гърците например поставиха условие за името и знамето на изкуственото държавно образувание.
Македонистите усетиха нашето безгръбначие и започнаха да се гаврят. Плюят по българщината, горят ни знамето, нападат културни средища на единородци. Дори не ни пускат да се поклоним пред гроба на Гоце Делчев.
Това е положението в настоящия исторически момент!
Росен Тахов
trud.bg https://svobodnoslovo.eu/
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69