снимка Булфото

Културната комисия в СОС реши да се премести Паметника на съветската армия от Княжеската градина. По време на гласуването съветниците от БСП напуснаха залата, ВМРО гласуваха "въздържал се", а реално "против" не гласува никой, съобщи Дневник. 

Докладът с предложението е внесен от "Демократична България на 26 март 2020 г. и оттогава чака да бъде допуснат за разглеждане. След като Бойко Борисов по повод една година от началото на войната в Украйна зна 24 февруари заяви, че монументът трябва да се махне, групата на ГЕРБ-СДС в общинския съвет се зае с проблема. Миналата седмица на председателски съвет, където се решава кои доклади да се придвижат за обсъждане в комисиите, за първи път този доклад е включен в дневния ред. "Председателят на общинския съвет Георги Георгиев (ГЕРБ) предложи доклада ни, а преди това няколко пъти съм го питала защо не се разглежда и не получавах отговор", обясни Грети Стефанова, председател на групата на "Демократична България" в Столичния общински съвет (СОС).

Какво е бъдещето на монумента

В доклада се предлага кметът на София да поиска от държавата да премести "монумента "Паметник на Съветската армия" (държавна собственост съгласно Акт за държавна собственост от 1947 г.), като не се указва точно къде. Идеята е скулптурните композиции да се запазят в музей, а бъдещето на фундамента, висок 37 м, да се реши с архитектурен конкурс за цялото пространство на Княжеската градина, но без паметника. Самият паметник е държавна собственост, но е в поземлен имот, публична общинска собственост, съгласно акт от 25 септември 2012 г.
Към това предложение на "Демократична България" бе добавен нов проект за решение от групата на ГЕРБ-СДС, внесен на 6 март. С него, освен направените вече предложения, се уточнява скулптурните композиции да се преместят в Музея на социалистическото изкуство и да са на постоянна експозиция там. Също така се изисква от областния управител на София град да предприеме всички фактически и правни действия за преместването на паметника.

Докладът, приет от комисията по образование и култура днес предстои да се разгледа и от други общински комисии преди да бъде включен в дневния ред на някоя от предстоящите сесии на СОС.

Княжеската градина е създадена през 1887 г.

Паметникът на съветската армия е издигнат през 1954 г. в Княжеската градина, чиято биография започва през 1887 г. Тогава княз Фердинанд решава да създаде Ботаническа градина на мястото, наречено от шопите Стамболова ливада, което е било извън града. "Фердиданд кани един градинар от Пловдив - Люсиен Шевалас, швейцарец, който я изгражда. В нея работят и други ботаници като Йозеф Фрай и в нея са засадени редки ботанически видове. През 1891 г. арх.Грюнангер добавя цветни оранжерии. Няколко години по-късно там е построена първата зоологическа градина. Херцог Ернст фон Кобург завещава животните от своя зоопарк в град Кобург, Австрия, на княз Фердинанд. През 1898 г. е изградена сграда за зимуването им. От 1896 г. до кончината си през 1931 г. неин директор е Бернхард Курцис. Тогава тя е призната за най-големия зоопарк на Балканския полуостров", разказа проф. Вили Лилков, който е проучил историята на Княжеската градина.

В нея е изграден и първият алпинеум на Балканите от Йохан Келелер. Той посвещава живота си на градината до Орлов мост, живее в дървена къщичка в нея, и засажда редки растения от Рила и Пирин. "Тук-там и сега има следи от алпинеумите на Келелер в градината", посочи Лилков. Друг ботаник, Йосиф Цолихофер, донася и засажда растителни видове от Кавказ и Мала Азия, а известният арх. Георги Фингов проектира чугунена решетъчна ограда с каменни стълбове в стил сецесион. След 1944 г. тя е съборена и използвана за ограда на резиденция "Лозенец". Фердиданд е планирал там да построи новия си дворец, но крахът в Първата световна война осуетява намерението.
https://petel.bg