Постинг
17.04.2013 20:35 -
Неочаквано днес,нещо,което ме накара ..да чувствам! ***ТОВА Е ПРИКАЗКА. А МОЖЕ БИ НЕ ТОЧНО. ВСЕ ЕДНО. ***nikolaijambol.blogspot.
Това е приказка. А може би не точно. Все едно. Та приказката е за едно дърво. Такова обикновенно, като повечето дървета в гората където растяло. То пък една гора – тук там някой храст, или избуяла трева, тук там някоя фиданка.
Та така, растяло си дървото и годините си минавали.
Редували се ледени зими и горещи лета, замайващо цветни пролети и тъжно жълти есени, абе съвсем нормална история за дърво.
Не че нашето дърво се отличавало с нещо кой знае какво от другите наоколо, било си нормално дърво със здрав корен, право стъбло и да речем буйна корона. Ми дърво, какво друго да си има.
Докато било младо в зелената прохлада на листата му често кацали да отдъхнат пъстропери птици, една от друга по шарени и гласовити. Те го радвали с нежните си песни, то ги приютявало в хладните нощи и горещите дни,
Годините обаче отлитали...........
Дълбоки бръчки прорязали тялото му. Все повече клони се прекършвали в тъжна сухота. Листата на короната му бързо пожълтявали, а все по рядко пролетта донасяла цветове по посърналите му вейки.
Дървото не се предавало. Все така гордо се изправяло срещу бурните ветрове, но все по-рядко някое птиче голишарче се сгушвало между старите му клони.
Дървото обаче не унивало. То как ли пък едно дърво ще унива, то си е дърво, нали така. Споменът за прекрасните пролети и бурни лета поддържали желанието му за живот. Животът обаче полека си отивал...... Докато един ден в края на пролетта, там където почти започва лятото в клоните на нашето дърво кацнала чудно-красива птица. Абе то дървото било виждало какви ли не птици, но тази била някак по-различна:))). И цветовете на перата и извивките на опашката и нежния топъл блясък на очите и. Пък не пеела красиво, но пък гласът и карал листата на дървото да шумолят напевно с вятъра~~~~. Нещо се променило в еднообразния живот на дървото.
Нещо го накарало да се чувство по-живо от всякога. И за бога, това нещо била птицата???!. За няколко дни прекарани в короната му, тя успяла да направи чудеса.
Клоните на нашето дърво поизправили увисналите си рамене, листата се напълнили с живителна влага, а едно слънчево утро дървото посрещнало с малко крехко току-що разцъфнало цветче. Не било никак редно да цъфти баш по това време – но се случило и дървото се чувствало безмерно щастливо (абе какви чувства у едно дърво, ама на, така си било).
Дни на ред, дървото посрещало с радост утрините и първото нещо което обагряли слънчевите лъчи – били нежните листенца на разцъфналия цвят.
Дървото разбирало, че този цвят не е в реда на нещата, ама му било свидно да го отрони. От где да знам може би сърцето му не давало – ако едно дърво може да има сърце.
Ей с този цвят съвсем забравихме за птицата. А тя, птицата, продължавала да намира подслон и защита в клоните на дървото и за благодарност често омайвала нашето дърво с веселите си песни.
Старото дърво със свито сърце (е може пък да е имало сърце все пак) очаквало деня, в който и тази птица както много други преди ще отлети да търси щастието си по белия свят, щото то си знаело че така става с птиците, но някак не му се искало да стане точно така.
Уви денят от който се бояло – настъпил.
Една утрин дървото се пробудило с усещане за празнота. Първом се почудило от къде това усещане у едно старо дърво като него и чак тогава осъзнало че нещо липсва – нямало я птицата. Болка пронизала старото му стволище – от върха на посърналите му в този миг клони до сами дълбоките му корени. И тогава почувствал и другото – нямало го нежното цветче което толкова прилежно кътало между листата си. Просто птицата отлитайки го понесла в малката си човчица.
Абе тоя цвят изобщо не бил на мястото си в короната на едно старо дърво.
От тогава на сетне дървото продължило сивото си съществуване, но всяка година, по времето когато пролетта се прелива в горещо лято, дълбоко в короната му разцъфтява едно нежно и крехко цветче, на същото онова място където в ония дни и нощи красивата птица пеела песните си. Едно цветче което никой никога не е очаквал.
Ами това е приказката.
Лека нощ, деца!!!!!! НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
***Не е за младоци,няма да разберат!Нямат опит!Но който има,все едно за него е писано!***
Ник
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69