Основният отличителен символ, който използват руските опълченци в настоящия конфликт в Източна Украйна е Георгиевската лента. Цветово, тя е комбинация от три черни и две оранжеви линии. Крайно леви организации я представят като символ на „антифашизма“ в пропагандата си. Същите наричат хунтата в Киев фашистка, но истината е, че тя е либерално-демократична и проглобалистка. За „Десен сектор“ се твърди, че са нацисти, но връзките им с еврейски олигарси и срещата на лидерите им с израелския посланик, говорят за това, че са ционистки инструмент. Всъщност именно различни националсоциалистически организации от цяла Европа ги обвиняват в това. В същото време, групировки определяни като нацистки изпращат бойци, които се сражават на страната на руските опълченци, представяни като „антифашисти“ от левите. Въобще – нещата не са така еднозначни, както ни ги представят, но не това ще разглеждаме.

Думата ни е за Георгиевската лента и пряката и връзка с нашата собствена история. Тази лента е сред най-почетните военни отличия на руската армия днес. Част е от Георгиевския орден за военни заслуги. Самият орден е учреден през 1769 г., но като самостоятелно отличие Георгиевската лента се въвежда с указ на император Александър ІІ след Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г.

Когато руският император, почитан в Родината ни като Цар Освободител, заповядал главнокомандващите на Дунавската и Кавказката армия да представят списък на отличилите се, се оказало, че извършилите най-блестящите подвизи Нижегородски и Северски драгунски полкове вече са получили всички установени награди. Тогава с указ от 11 април 1878 г. Александър ІІ създава нова военна награда – Георгиевската лента, която се поставя на знамето на полка “и не се сваля при никакви обстоятелства”.

Това е историята на този боен символ, превърнал се днес в основен белег на руското опълчение, борещо се за самостоятелност в Източна Украйна.