
Премълчава се истината за Руско-Турската война 1877 – 1878 г. наричана „Освободителна“. Тя нямаше за цел освобождаването на България? ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ Е, ЧЕ ТАЗИ ВОЙНА СЕ ОБЯВЯВА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА СЪРБИЯ ОТ ТУРСКО ЗАВЛАДЯВАНЕ, А НЕ ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ.
Висшите управници на Руската империя, при сложилата се военна и политическа обстановка в Сърбия вече виждали, че бъдещата война с Турция е неизбежна.
На снимката руският император Александър ІІ-ри.
Апетитът на руската политическа и военна върхушка за заграбване на нови територии от западащата турска империя винаги е бил водещ при всички досега 10 войни. А за тази -“ освободителната“ имаше и „сериозен“ повод – спасяване на славянска Сърбия.
По нареждане на императора спешно руското правителство извършва мобилизация на армията и само след четири месеца обявява война на Турция. Войната се оказва трудна, сложна, дори съдбоносна и за двете страни, но Русия постига макар и трудна победа и спасява Сърбия и Черна Гора от турско поробване.
Войната се води предимно на наша територия, а българите оказват сериозна, на моменти решаваща помощ на руските войски. И при тази война руснаците отново присвояват нови територии от турската империя. Русия избягва да споменава факта, че България има съществен принос за победата й над Турция – не само заради героичните подвизи в решаващи моменти от войната на българското Опълчение, но и за помощта, която и оказва целия народ, който се бори, за да заслужи свободата си.
На Берлинския конгрес, пред Великите сили Русия заема твърда позиция в подкрепа на Сърбия и Черна Гора, дори и за Румъния и те получат независимост. Но за съдбата на България руското поведение е друго, то е сговорчиво и отстъпчиво. Затова единствено България е разделена на две, като половината й територия остава под властта на султана.
Накратко за причините и развоя на войнатаРуско-турската война от 1877–1878 г. е едно от най-важните политически и военни събития през втората половина на XIX в. за цяла Югоизточна Европа. Тя е предизвикана от турските жестокости при ликвидирането на славянските въстанията в турската империя и най-вече да попречи на Турция да завладее сръбското княжество и Черна гора.
След многото продължителни и безплодни преговори с турското правителство, което винаги е било подкрепяно от Англия, Портата отхвърля Лондонския протокол на Великите сили, който предвижда реформи в турската империя с цел облекчаване положението на славянските народи. Турция самонадеяно отхвърля мирното уреждане на проблемите с поробените славяни и спиране на турските жестокости спрямо тях. Тя не само, че не се съобразява с предложенията на Великите сили, но и започва необявена война срещу княжество Сърбия и Черна Гора – последните славянски свободни държави.
Въпреки упоритата съпротива на Сърбия и Черна гора, подпомагани и от другите макар и поробени славянски народи включително и България, на 28 октомври 1876 г. многобройната армията на Керим паша атакува всички сръбски позиции и превзема Джунис. Пред турската армия вече се откривал пътя към Белград и положението на Сърбия става критично. Сърбите се надявали единствено на спасението от Русия – тя да обяви война на Турция.
И действително на 24 април 1877 г. с манифест руският император Александър II, Русия обявява война на Турция. В състава на руските въоръжени сили се включва и българско опълчение – 12 ентусиазирани бойни дружини.
На 27 юни при Свищов руски части извършват десант през р. Дунав и чрез понтонни мостове прехвърлят руската армия на българския бряг.
На 7 юли части от предния отряд на българското Опълчение влизат във Велико Търново. На 16 юли те преминават Стара планина през Хаинбоазкия проход и на 9 юли установяват контрол над Шипченския проход, който има огромно значение за връзките на войските между Северна и Южна България. Българските опълченци фактически откриват пътя за руско настъпление към Цариград. На 16 юли Западният отряд на опълченците превзема Никопол, а после и Плевен, където организира успешна отбрана, отблъсквайки турските атаки.
Османското командване прехвърля от Албания 20 хиляден армейски корпус с командир Сюлейман паша. Усилен и с други части той формира Централната армия, която трябва да се съедини с турските войските блокирани в Плевен и да проведе контранастъпление.
На 31 юли се води жестока битка при Стара Загора и градът пада в ръцете на турците. В сраженията отново се отличава българското опълчение, което успява да спаси свещеното Самарско знаме.
След превземането на Стара Загора турската армия извършва масови и жестоки зверства избивайки наред – мъже, жени и деца.
Геройската защита на връх Шипка се извършва с активното и самопожертвователно участие на българските опълченци. Така се осуетява плана на турското командване за прехвърляне на Централната турска армия в Северна България с цел присъединяване й към Западната.
Удържането на прохода Шипка през август и септември въпреки многобройните атаки на превъзхождащите ги многократно турци, е от решаващо значение за изхода на войната.
Но неуспешните руски атаки за превземане на Плевен спират настъплението на руската армия. Пристига генерал Тотлебен и под негово командване се извършва блокирането на града. Започва дълга борба с цел изтощаване силите на противника.
На 10 декември Осман паша се опитва да пробие обсадата, но претърпява поражение и капитулира с цялата Западна армия. Плевен е превзет.
На Източния фронт Русия успява да мобилизира по-големи ресурси за настъпления. Заключителният период на войната е декември – януари 1878 г. , когато руската армия с 314 000 души атакува отслабените турски сили.
От решаващо значение за изхода на войната е преминаването на Стара планина при зимни условия. Българските опълченци и народни доброволци активно съдействат за прехода, а същевременно пазят важните подстъпи към проходите в планината.
На 4 януари генерал Гурко разгромява Орханийската армия и превзема София.
На 9 януари в битката при Шейново той обкръжава и пленява армията на Вейсел паша. Руското настъпление води до бърз разгром на последната турска сила в Южна България – армията на Сюлейман паша.
На 16 януари е превзет Пловдив, а на 20 руските войски вече влизат в Одрин. В началото на 1878 г. руската армия е на 20 км от Цариград. Победата е пълна.
Уплашена от развоя на войната, Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на турската столица. Под натиска на Великите сили и след загубите – 66 000 убити и 140 000 ранени, на 31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.
Как Русия и Великите европейски сили решават съдбата на поробена България
На 3 март Русия и Турция подписват предварителния Сан – Стефански мирен Договор. В малкото селце Сан Стефано край Цариград, в тази красива вила е подписан историческият предварителен Сан – Стефански мирен договор, който връща отнетите територии на България с излаз на две морета и възстановява полагащо й се достойнство и величие на голяма държава.
Според Договора, Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. На Северна България се дава автономност, а Южна България, наричана Източна Румелия получава административна автономност, но под властта на султана.
Недоволни от възстановяването на Велика България и обезпокоени от нарастващото силно руското влияние на Балканите, няколко месеца по-късно Великите сили предизвикват ревизиране на Сан-Стефанския договор. Това става на 13 юли 1878 г. на Берлинския конгрес, който решава да бъде сключен договор между Великите сили и турската империя. В началото на 1879 г. решенията на договора се потвърждават чрез специалния Цариградски договор, подписан между Русия и Турция.
Берлинският конгрес през 1878 г., е свикан по искане на Великобритания и Австро – Унгария, за да преразгледат условията на Сан-Стефанския договор. Тяхната цел е да не допуснат създаването на силна България, която изцяло ще бъде под силно руско влияние. А Русия бързо се съгласява с исканите отстъпки, във вреда на България. Отхвърляйки Сан Стефанското споразумение, Берлинският договор утвърди независимостта на Черна гора, Сърбия и Румъния.
Северна България получи автономност, а Южна България – известна като Източна Румелия получава административна автономност, но под властта на султана.
Русия получава нови турски територии – устието на Дунав, а Австро-Унгария право да окупира Босна и Херцеговина.
По настояване на Великите сили на Европа и с мълчаливото съгласие на Русия, Берлинският конгрес несправедливо ограби, ощети и унизи България. Великите сили не криеха, че не приемат създаването на една голяма Сан Стефанска България, която очевидно ще бъде силно зависима и тясно обвързана с Русия. И така ………
Единствено България остава наполовина освободена, от „Освободителната “ Руско – турска война! А обвързаността и зависимостта на България от Русия започнала през 19-ти век остава завинаги.България и българите стават пушечно мес...
Patriot отстъпва по мобилност дори на ст...
2. radostinalassa
3. mt46
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. varg1
9. apollon
10. getmans1
11. iw69
12. rosiela
13. sekirata
14. avangardi
2. katan
3. wonder
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. lamb
7. bojil
8. emocionalnost
9. avangardi
10. ka4ak