Горещата фаза на Голямата война   17.12.2015 в Свят

Досегашната теория и практика гласят, че който влезе във войната последен има повече шансове да я спечели. Русия изостави позицията „да изчакаме, да видим“ и се намеси в Сирия. Не закъсня ли? Защото сегашната Четвърта световна война върви отдавна.

Началото й беше на 11 септември 2001 г., когато беше въведен основният предмет за вечната война – борбата с тероризма, чийто метастази продължават да се разширяват. Войната срещу тероризма – войната в Афганистан и Ирак, войната в Либия и войната срещу Ислямска държава е същата война. Нито един ъгъл на планетата не остана непокрит от този пълзящ хорор.

Това е Четвъртата световна война, разпалена от САЩ в техния безнадежден опит да удържат изплъзващата им се световна хегемония. Заради това днешният свят е безкрайна война за нефт и газ, безкрайни фалшиви операции и престъпления, политически криминалитет, икономически грабеж, социални въстания, неофашизъм, контрол и кибертерор.

Със своята империалистическа същност тази война с нищо не се отличава от всяка предишна световна война. Това е война за доминиране, за сфери на влияние, за контрол над ресурсите, над икономиката и геополитическия проект.

Но адекватната оценка на общата картина показва и много нови елементи. Сегашната световна война се отличава по нейния начин на водене, т.е. набора на тактическите инструменти.

В Първата и Втората световни войни бойните действия се водеха между масови армии на фронтове от стотици километри. Бойните действия на Третата световна война /наречена още Студена/, се водеха между двете основни сили – СССР и САЩ, непряко по второстепенни направления, предимно в страните от Третия свят. Двете суперсили избягваха прекия военен сблъсък, защото притежаваха огромни количества ядрено оръжие, което гарантираше взаимно унищожение, т.е. ядреното оръжие, парадоксално, беше гарантът за мира. Основните военни действия се водеха в Югоизточна Азия, Африка, Латинска Америка и в информационното пространство. Тази война СССР и Варшавският договор загубиха не защото бяха по-слаби, а обратното – защото бяха по-силни и бяха убедени, че могат да отлагат безкрай решителния удар срещу противника, който и „без това ще падне сам“. Но историята им изигра страшна шега. Паднаха не САЩ, падна СССР в резултат на предателството на висшия му елит. Всички страни от бившия СССР, в това число и Русия, попаднаха под външно управление на САЩ и НАТО. Те бяха подложени на грабеж на ресурси, финанси и хора, бяха целенасочено деиндустриализирани, колонизирани и лумпенизирани.

Така беше до момента, в който Русия заяви, че повече не е съгласна да бъде колония и започна да си връща статута на свръхсила, което в САЩ обявиха за най-голямата заплаха за тяхното доминиране. И САЩ, Англия и Израел започнаха „война с тероризма“, като инструмент за възпиране и окончателно унищожение на Русия и Китай.

И сегашната Четвърта световна война се води при наличието в САЩ, Русия и Китай на големи количества ядрено оръжие, заради което поне засега няма пряк техен военен сблъсък. Но САЩ измислиха и наложиха нов начин за водене на войната – с чужди ръце, сили и жертви, в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Украйна.

Едновременно войната се води в три основни пространства – икономическото, информационното и военното. Последното става все по-важно. Заради това числеността на военните конфликти в последно време стремително расте.

Оформиха се и трите основни фронта на войната – в Украйна, Близкия Изток и Южно-китайско море, по-конкретно Донбас /Украйна/, Сирия /Ислямска държава и „умерената опозиция/, Ислямска държава в Ирак, Балканите, Саудитско-Йеменският конфликтите Израел-Иран и Израел-Палестина, гражданските конфликти в някои страни от Африка и навсякъде в една или друга форма, присъстват терористите, създадени от САЩ. Ал-Кайда беше създадена от САЩ и спонсориране от ЦРУ. Ислямска държава е вариация на същата тема. Даже бежанската криза в Европа е пряк резултат от войната, водена от англосаксонците чрез регионално дестабилизиране.

Организаторите на 11 септември 2001 г. Буш и Чейни обещаха, че „тази война няма да завърши през нашия живот“. Вероятно ще е така. Обама само доразвива дневния ред на Буш и Чейни.

САЩ продължават да засилват напрежението и изграждат стена на изолация около Русия и Китай. Искат да печелят време, за да възстановяват своята разрушена реална икономика, което се дължи на факта, че световното господство, основаващо се на долара, доживява своите последни дни. Но старият ред, в който САЩ безнаказано грабеха всички и навсякъде, вече не устройва никого освен самите американци. По-нататъшната конфронтация във войната е неизбежна.

И именно в този момент Русия, която досега се придържаше към тактиката на пасивно съзерцание и анализ, се опитва да премине в геополитическо настъпление. Действията на ръководството на Русия са прости и понятни. Москва се опитва:

• да замрази конфликта в Украйна, да го пусне по „дългата писта“ и да пренесе военните действия колкото се може по-далеч от своите граници;
• максимално да намали интензивността на участие на руснаци /славяни/, за да минимализира човешките загуби;
• да печели време, отлагайки конфронтацията със САЩ и използвайки го, за да възстанови глобалното равновесие.

Тези три точки имат и своите минуси, които също са ясни.

1. Да се започне мащабно военна операция в Сирия без да е решен конфликтът в Новорусия е много опасно. Ако падне Донбас, ще падне Крим, ще падне и Русия.

2. Прякото включване в конфликта в Сирия и Близкия Изток ражда реалната опасност да се затъне в един от най-неразрешимите конфликти на Земята през последните 20 века.

3. И СССР очакваше САЩ сами да рухнат, но това не се случи. СССР беше много по-силен от днешна Русия във всяко едно отношение. Той беше равен на САЩ, със СИВ с население над 400 милиона беше равен на САЩ плюс ЕС, с Варшавския договор превъзхождаше САЩ плюс НАТО и т.н.

И най-важното – днес Русия действа в същата система, в която действат и САЩ. Досега тя не е предложила свой алтернативен проект на Западния, който е в системна криза.

Историческото съществуване на Русия се движи само в една рамка – тя или е велика, или я няма въобще. Второто е сегашната цел на атлантизма. Ислямският фундаментализъм традиционно е инструмент на американските и атлантически геополитици. Ислямска държава е американска специална операция срещу опонентите на американската хегемония.

В момента Русия воюва срещу проамериканска и проатлантическа фундаментална секта. Американската стратегия обединява всички групировки – стари и нови, на глобалния бизнес и световния елит, за които САЩ са само основен плацдарм за водене на войната, територия за базиране на тяхната власт. И ще се опитват да формират оттам световната история през близките 5-10 години.

Срещу това е съвземащата се от комата на 90-те години Русия, която, както преди, има достатъчно сила и кураж за големи победи. Но дали нейното сегашно ръководство има същия кураж и визия. И как ще отговорят на предизвикателството на историята, чийто съд е много страшно нещо.

На този фон горещата фаза на Четвъртата световна война изглежда неизбежна. На голямата шахматна дъска отдавна не се играе шах, а се стреля по всички посоки.

Но, както се казва, „нищо не е загубено, докато всичко не е загубено“.

Красимир Иванджийски

loading... Следвайте ни
loading... Последни

• 17.12.2015 Горещата фаза на Голямата война
• 17.12.2015 Русия разгръща армия до границата с Турция
• 17.12.2015 5 ключови събития за външната политика на Русия през 2015 г.

loading...