Хаос в Турция и ЕС: Какво се случи в Турция според официалните медии и източници, “Конспирацията“ + Няколко важни въпроси Публикувано на 16.07.2016 в Свят
На кратко, какво се случи в Турция според официалните медии и източници

Вчера турски военни части започнаха да блокират стратегически позиции в Истанбул, като завзеха сгради на национални медии, от които съобщиха, че поемат властта. За целта блокираха летища и мостове, щурмуваха полицейски и други държавни сгради, чуваха се изстрели, хора бягаха по улиците, беше свален хеликоптер със 17 полицейски служители, събираха се хора пред банкоматите да си теглят парите, държавни институции на други страни предупреждаваха гражданите си намиращи се на територията на Турция да стоят заключени, сградата на парламента в Анкара беше обстрелвана, където беше докладван силен взрив. Хората качваха видео и снимков материал в известните социални мрежи Twitter, Facebook и Youtube, които в определено време имаше информации, че са били блокирани в страната.

През цялото време военните превратаджии водеха пропаганда, в която говореха, че са свалили и поели властта в страната.

Ердоган през това време беше на ваканция и от Skype в интервю за CNN призова хората да излизат по улиците да защитят властта. Имаше съобщения дори, че от джамии се призовавало хората да излизат да протестират срещу преврата. Започнаха и други министри да говорят в медии, че преврата няма да бъде успешен. И така и стана.

Излязоха огромни тълпи от хора и плъзнаха по улиците да защитават властта на правителството на Ердоган. Започнаха да блокират военните машини, събираха се големи групи да протестират, да се катерят по танкове с турски знамена, дори се правиха граждански арести на войници. Съобщи се от министъра на вътрешните работи, че са задържани в цялата страна над 1500 войника, както и 5 генерала и 29 полковника.

Правителствени служители обвиниха привържениците на Фетхуллах Гюлен, популярен ислямски турски духовник, който се укрива в Пенсилвания, САЩ, но неговите последователи отрекоха тези изявления.

“Daily Sabah” съобщиха, че Турския висш съвет на съдиите и прокурорите подгониха 2745 съдии и премахнаха петима члена, а други 10 апелативни съдии са били задържани. Други членове на Държавния съвет, които имат връзки с организации на избягалия от закона в САЩ Фетхуллах Гюлен, който е основател и на една НПО и обвинен в тероризъм в Турция.

Опита за преврат беше потушен, но с цената на 161 убити и 1440 ранени, според турската държавна информационна агенция “Anadolu”.

Сега “конспирацията“

Турция се присъединява към НАТО през 1952 г., и през следващите десетилетия започват поредица от военни преврати:

1960 г., въоръжения преврат е бил воден от обучавания в антикомунистическа организация от Съединените щати през 1948 г. полковник Алпарслан Тюркеш. Същият е бил замесен в черни финансирания за чеченците по време на Втората Чеченска Война срещу Русия, както и във финансова помощ за успелия тогава в Азърбайджан президент Абулфаз Елчибей, който е водил активна анти-руска и анти-иранска външна политика. Парите за преврата в Азърбайджан са били преди това преведени от Енвер Алтай, който е бил част от преврата, от турска сметка в Обединеното кралство в клон на „Дойче банк“.

Тюркеш изрично е посочвал верността си към НАТО в кратко обръщение към турската нация¹, но официалните причини за преврата остават неясни. След това обаче се изясняват, заявява в друго обръщение, че е за да се забърза процеса с „демократизацията“ на Турция². Същите тези премахнали демократично избрано правителство за да сложат демократично избрано правителство? Без съмнение това прилича на лицемерна американска логика.

1971 г., следващ военен преврат, дължащ се на предварително създадена дестабилизация в страната: улични протести, политически убийства, икономическа рецесия, работнически стачки³ и т.н. В избухналата дестабилизация са участвали сравнително много активисти на младежката радикална организация „Сивите вълци“, един от лидерите им е бил Абдуллах Чатлъ, който е бил и близък до забранените през 1990 г. от Европеският парламент НАТО-вски терористични структури известни като Гладио, за която съм споменавал и аз. Убитите в периода преди преврата са били около 10 души на ден, като общо достигнали до 5000⁴.

1980 г., както споменах за предния преврат от 1970-те години, през които години в Турция се наблюдавали редица локални въоръжени конфликти, които реално били с участието на САЩ⁵, така и този преврат е бил въз основа на същото.

Турция получава големи суми икономическа помощ, организирана главно от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие⁶, както и военна помощ от НАТО, и по-конкретно от САЩ.

Ден преди преврата от 12 септември 1980 г. 3000 американски войници от Силите за бърза намеса започват маневрите „Anvil Express“ на турска земя⁷. Точно преди преврата генералът, който седи начело на турските ВВС, пътува до САЩ⁸.

След преврата се получава в крайна сметка подкрепа за Международния валутен фонд, като за целта се карат да подадат оставки между другите и директора на Централната турска банка, Исмаил Айдиноглу, който се е съпротивлявал срещу фонда. Целта е била познатата ни, да се вкара Турция в „глобалната икономика“, подкрепяна от едрия капитал на Запада. Нивото от 85 процентно участие на държавата в икономиката преди преврата е сведено до относително малко значение на държавния сектор. В рамките на 3 години генералите приемат 800 закона и се пише нова конституция, която да възпира пречките за „демократизация“. Преследват се и арестуват от 250 000⁹ до 650 000 души, 230 000 са съдени, 14 хил. са лишени от гражданство, 50 човека са екзекутирани¹⁰. Всичко в името на „демократизирането“ на Турция от САЩ. Отделно хиляди са измъчвани, а други хиляди изчезват. Общо 1 683 000 души влизат в различни черни списъци¹¹.

В края на 1981 г. се основава и Турско-американски съвет по отбраната. Министърът на отбраната на Турция Юмит Халук и Ричард Перле, тогава помощник-секретар по отбраната на САЩ в новата администрация на Рейгън и заместник-началникът на главния щаб Неждет Йозторун участват в първата среща на Съвета на 27 април 1982 г. На 9 октомври 1982 г. е подписан Меморандум на разбирателството с главен фокус към увеличаване броя на югоизточните летища на Турция, главно за военни цели.

Американската подкрепа за този преврат, след това е призната и от местния началник на ЦРУ в Анкара Пол Хензе. След като правителството е свалено, Хензе звъни във Вашингтон, казвайки „нашите момчета [в Анкара] го направиха“.^{12, 13}

Американският Държавен департамент обявява преврата в нощта между 11 и 12 септември: военните са телефонирали на американското посолство в Анкара да ги предупредят за преврата час по-рано.¹⁴

Няколко важни въпроси

За какво беше този опит за преврат снощи? Не е ли странно, че след случая със сваления руски самолет, в Турция започна поредица от терористични атентати? Дали не беше преврата в отговор на това, че Ердоган се извини на Русия за сваления руски самолет? Възможное всичко да е навързано, дори и срещата на правителствени служители от Турция и Сирия в Алжир неотдавна. Двойните игрички на САЩ/ЦРУ? историята показва, че е възможно, а дори и най-вероятно.

Изброените 3 преврата е имало в историята на Турция и няколко други преврати, и планове за преврати: през 1993 г., 1997 г., един план станал известен през 2009 г., както и др., които са също с много интересни данни.

Днес, турската инфо-агенция “Anadolu” публикува и предупреждение, че „Сирийската криза“ може да се превърне в глобална война. Същевременно от всички страни в НАТО почнаха да правят лидерите им изявления още от рано, че стоят с демократичните сили на Турция. Това някак си не бе много по този начин в Украйна, сещате ли се? Там открито евро-лидерите ходиха на „Майдана“ да подкокоросват протестиращите от организациите чиновници на Сорос-ките НПО – за да извършат военен преврат.

Още нещо, което трябва да се вземе под внимание: Това всичко се случва точно след като имаше във Франция пореден „атентат“, който в момента няма да коментирам. Това всичко се случва и не много след „референдума“ в Обединеното кралство (ОК), която страна знаем са в тесни връзки с различни военни и други служби на САЩ.

Най-опасните туристически места според британската медия “The Sun” за гражданите на ОК са: Турция, Испания, Франция, Мароко, Египет, Тунис … и не чак толкова: Кипър, Гърция и Хърватия.

Както вече писах наскоро, очакват се големи събития след излизането на ОК от ЕС. Резултатите от този референдум не бяха случайни.

Ако към всичко това включим и големите демонстрации срещу НАТО през последно време в Сърбия, а и не само там, на най-различни места, нещата почват да миришат още повече.

Бележки:

1. Dilipak, Abdurrahman (1991). Ihtilaller Donemi. Istanbul: Dogan Ofset,. p. 70.
2. The 1960 Coup d’Etat
3. Cleveland, William L. A history of the modern Middle East. Westview Press (2004), ISBN 0-8133-4048-9, p.283
4. Gil, Ata. „La Turquie а marche forcйe,“ Le Monde diplomatique, February 1981.
5. Beki, Mehmet Akif. Whose gang is this?. // Turkish Daily News. Hьrriyet, 1997-01-17.
6. Alternative Tьrkeihilfe, Militдrs an der Macht (An alternative aid for Turkey, Military in Power) Herford (Germany), August 1983, pg. 11
7. Alternative Tьrkeihilfe, Militдrs an der Macht (An alternative aid for Turkey, Military in Power) Herford (Germany), August 1983, pg. 6
8. Gil, Ata. „La Turquie а marche forcйe,“ Le Monde diplomatique, February 1981.
9. Amnesty International, Turkey: Human Rights Denied, London, November 1988, AI Index: EUR/44/65/88, ISBN 978-0-86210-156-5, pg. 1
10. Turkey still awaits to confront with generals of the coup in Sep 12, 1980
11. 12 Eylьl’de 1 milyon 683 bin kişi fişlendi
12. Birand, Mehmet Ali. 12 Eylьl, Saat: 04.00, 1984, pg. 1
13. Чуйте как го казва самият Пол Хензе: Преврат в Турция (1980) – Видео
14. Gil, Ata. „La Turquie а marche forcйe,“ Le Monde diplomatique, February 1981.

ANONYMOUS BULGARIA