За предателите, слугите и българската политическа проституция Публикувано на 13.08.2016 в България   Турският вестник „Сабах“ хвали Борисов заради неговата отдаденост на турските интереси

По време на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г., останала в историята като Хелзинкска конференция, има един особено любопитен за нас българите момент. Докато американският държавен секретар Хенри Кисинджър седи на масата, край него минава българският делегат. Американецът го посочил на един от журналистите, акредитирани към американската делегация, и му казал – „Ето представител на една от малкото държави, с които нямаме никакви проблеми.“ Като го попитали защо, отговорил – „Защото ако искаме да се разберем нещо с българите, просто трябва да звъннем в Москва.“

Днес ситуацията в българската външна политика е абсолютно същата, само че огледално обърната – ако някой иска да се разбере нещо с България, трябва да звънне във Вашингтон. Впрочем, с оглед на бързата деградация на българската държавност, вече дори и това не е нужно – просто трябва да се потърси американският посланик на ул. „Козяк“ 16 в София. И от него ще разбере каква е българската позиция.

Унизително е… Само преди няколко дни т. нар. министър-председател Бойко Борисов позвъни на руския президент Владимир Путин в отчаян опит да се договори за нещо с руснаците, каквото и да е, само и само да не се налага да плащаме близо един милиард евро обезщетения, които международният арбитражен съд в Хага постанови да изплатим на Русия. Не е много ясно какво точно е отговорил Путин, но е ясно какво написаха руските журналисти след като стана известен този разговор. Владимир Дзагуто, завеждащ бизнес-страниците на един от най-влиятелните руски вестници „Комерсант“, написа следното на 10 август:

„Българският министър-председател Борисов е готов на всичко за бъдещите енергийни проекти с Русия, благополучно закрити от същият този господин Борисов преди няколко години… Бойко Борисов е готов да обещае всичко – от Южен поток до термоядрен реактор на Марс, само и само да не плаща обезщетенията на „Росатом“. При това България с чиста съвест може да предлага всякакъв газопровод на Русия – от Якутия до Лисабон. От нея въобще нищо не зависи, така, както когато Южен поток беше спрян по искане на ЕС, а София в този конфликт се запомни само със своята пасивна позиция… Може с удоволствие да гледаме как българският министър-председател се мята между Иран и Брюксел в търсене я на пари, я на съчувствие. Можем и на свой ред ние да обещаем – ако не Южен поток, то поне поток руски туристи. Но главното е – не трябва да се надяваме, че София ще си сдържи на обещанието. „

Не е хубаво така да се излагаме пред чужденците, нали? Обаче да беше само това. Почти по същото време, докато се разиграваше този унизителен етюд, се случи друга подобна срамна история. Турция поиска от нас да предадем заподозрян в съпричастност към неуспешния опит за преврат и буквално само за няколко дни, тихомълком, вилаетските, т. е., българските власти го предадоха на Анкара. Честно казано за нас българите това можеше да бъде една прекрасна възможност да изтъргуваме мерака на Ердоган да се разправи с политическите си противници. Искате си човека? Добре, но първо върнете вашия тираджия, който уби безнаказано двама българи и избяга в Турция. После нека започнем да говорим за правата на българското малцинство в Турция и чак след това ще ви го дадем. Дайте ни това, което искаме и ще ви го доставим – ако трябва опакован в целофан. Така можеше да стане, и така биха направили държавниците, които преследват българския национален интерес. Но България няма държавници, тя има назначен за управление слугинаж с проститутски манталитет. Ето защо в тези няколко дни нашата страна не се държа като независима държава, а като турски вилает. В тези няколко дни ли казах? Простете, исках да кажа години. Накрая я докарахме дотам, че турската преса и Ердоган започнаха да хвалят България и Бойко Борисов за тяхната отдаденост на турската кауза. Е, поне ни похвалиха. Обикновено слугите и проститутките рядко получават такива отзиви.

И за слепите вече е видно, че нашата държава отдавна не съществува. На глобално ниво с нас се разпореждат американците, а на локално – турците. Това е ясно на всички – на българите, на нашите съседи, на нашите господари най-вече (разбира се) и на нашите бивши приятели и съюзници руснаците. Не се ли замисляте защо турския хеликоптер, който избяга от базата си в Източна Тракия, избра да кацне в Гърция, а не в България, където е по-близо? Защото гърците отказаха да върнат пилотите в Турция, докато ако бяха кацнали у нас, вероятно щяхме да пуснем турската армия да дойде да си ги прибере сама.

Къде спите, български военни? Нямате ли дълг за опазване на родното знаме и чест? Защо не излезете и поне не се опитате да направите това, което турските ви колеги се пробваха да направят, макар и отчаяно и самоубийствено? Бога ми, ако аз разполагах с оръжие и подготвени хора, лично щях да тръгна напред. Докога ще търпим униженията и бавната агония на българския народ? През 1902 г., когато избухва Илинденското въстание, обречените предварително въстаници пишат следното в своето възвание – „Хиляди пъти по-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“

Време ни е и на нас. Поне да се опитаме да раздадем правосъдие на убийците на българската държава, поне да се опитаме да извоюваме свободата си, поне да се опитаме да бъдем независими! А не бавно да привеждаме ден след ден все по-ниско челата си към земята, докато робският хомот не ни строши вратовете напълно и завинаги.

Автор: Костадин Костадинов
Източник: Кostadin.eu