Как евреите изгубиха Господнята молитва? Брат Натанаил Капнър, евреин, православен монах, проповедник

 Израснах като евреин, 50-те години, в смесен район с три църкви - католическа, лютеранска, презвитерианска, - и синагога.
Спомням си една неделя как лютеранският пастор провеждаше евангелизация, от врата, на врата, и попита дали може да дойде, да "се помоли за нашето семейство."
Баща ми изглеждаше неспокоен, но не можеше да откаже на пастора, и накрая каза: - "нека идва".
Той беше облечен в черна роба, с бяла яка, и голям кръст на врата си. И се държеше много странно.
 Ние сме евреи, а лютеранският пастор изведнъж падна на колене в средата на нашата всекидневна и започна да се моли, "Отче наш, който си на небето" ... и след това, "прости ни греховете."
Знаех Господнята молитва, понеже сме се молили с нея, в държавното училище, всяка сутрин.
В обществените училища тогава и ние евреите се молехме с Господнята молитва, заедно с нашите християнски съученици.
Всичко това престана, когато стигнах 6-ти клас.
Никога няма да го забравя.
Аз се прибрах от училище един ден, баща ми гледаше новини, обърна се към мене, и каза:
"Вижте я? Това е Maдлин Мъри. Тя е атеист, а участва в молитвата в училище."  - Това не ми харесва.
Но в синагогата се считаше, че това е нещо добро, докато не дойде "отделянето на църквата от държавата" и евреите вече не трябваше да се молят с християнска молитва.
А аз не виждах нищо (специално) Християнско в молитвата, с изключение на частта, "прости ни греховете," тъй като за нас евреите, греховете са различни, от представите на гоите - езичници.
Ние имахме наш собствен набор от грехове, и се помолехме за тях, само в деня - Йом Кипур, а езичниците се молят всеки ден, за техен си набор от грехове.
Бях дете тогава и какво можех да знам?
Знаех само, че Господната молитва ми харесва, и се чувствах добре, като се молех в училището, защото тя, сякаш ни свързваше всички заедно, и ми беше мъчно, че я прекратиха.
Всичко това криех в себе си, но усещах тъга.
Ние евреите изгубихме Господнята молитва, а тя беше единствения ни шанс, да се доближим до Христа. А аз останах с много празна религия.
Тази празнота не си отиде, докато самият аз не прегърнах Иисуса, десет години по-късно.
В юдаизма има десет правила (минян) за еврейската молитва. А в християнството има едно правило: - да бъдем с Иисуса и Неговия Отец, който е на небето, - во веки.

Що се отнася до Медлин Мърей, може би Бог ще се смили над душата й, за да не стигне до много лош край.