В деня на балотажа Бойко Борисов обяви, след като гласува: „В ГЕРБ много ясно разчитаме сигналите. Разчетохме сигналите и на референдума, ще продължа и по-нататък – нула лева партийна субсидия.“ Депутатите му обаче се оказаха на друго мнение. Никой от тях не предложи да отпадне държавното спонсориране на партиите. Най-голямата парламентарна група гласува „шарено“ идеята на реформаторите да се сложи таван от 1 600 000 лв. на годишната субсидия за партия – 34 бяха „против“, а 35 се въздържаха. Само един от ГЕРБ подкрепи ограничителната мярка, предложена от Мартин Димитров и Петър Славов.

Славов обясни, че целта на партийните субсидии не е да се финансират странични дейности, а партиите да могат да се издържат и да се явяват на избори. „Идеята партиите да имат субсидия е не да си открият банкова сметка и да ги държат на влог, парите да се ползват за коли, пътувания в чужбина и всякакви други дейности, които нямат пряко отношение към партийната работа“, заяви и Мартин Димитров.

Той призова колегите си в пленарната зала да се включат в дискусията, но никой не пожела да откликне. В крайна сметка предложението на реформаторите събра едва 30 гласа „за”. Не помогнаха и аргументите на Петър Славов, че подобно ограничение е нужно, особено при въведеното задължително гласуване. „От една страна, караме хората да гласуват, а от друга – няма таван на субсидията, това може да се нарече конфликт на интереси“, допълни той. Предупреждението не притесни депутатите и те не реагираха.

Изчисления на „Труд“ показаха, че в момента за една година от бюджета партиите, преминали бариерата от 1%, получават 34 584 418 лв. Ако субсидията беше намалена на 1 лв. за получен глас, както поискаха 2 516 791 българи, формациите щяха да вземат по 3 144 038 лв.

trud.bg