Най-после!

Доказахме, че сме истински глобалисти!

Светът разбра, че ние, българите, сме винаги готови да загърбим родните си традиции, за да се метнем на врата на международното положение и по-точно – на кулинарната му част.

И сега, на прага на най-семейния празник – Коледа, като прасета на заколение, сме свели глави и чакаме търговците хем да ни одерат кожите, хем да ни пробутат чуждите боклуци и помии като родни.

Всеки купува по един, че и повече шоколадови Дядо Коледовци (бивши Дядо Мразовци) да ги сложи под елхата за децата в Празничната нощ.

Само че по магазините, произведени в България, „белобради старци“ няма. Така че, или купувате някой на известна марка по пет лева парчето, или някакъв – с кучи марка и произход и още по-странни вкусови качества, който се разтапя още в чантата ви и става на ваденка, докато стигне при децата.

Е, нищо де, ще направим сарми! То хубаво, но повечето зелки са в буркани, листата им са на дупки, твърди са като гума и на всичкото отгоре миришат странно. А къде е расла зелката – в Турция, в Холандия, а може би в Китай?! Никъде не пише.

С каймата положението е същото:

Купуваш я розова, току що смляна, апетитно подправена, мяташ я на скарата и… изведжъж кютфтетата се превръщат в нещо като топчета за супа, а встрани започва да плува дебел слой лой, която пръщи, та се не трае, защото е примесена с вода. И на скаричката ти остават само 20-те процента съмнително месо, сложено в продукта навярно от чувство за срам и някакъв остатък на „лоялност” към потребителя.

Пържолите пък, колкото повече ги печеш, толкова по-твърди стават. И накрая се превръщат в оръжие, та ако влезе крадец, да разполагате с отлично средство за самоотбрана.

И много ясно защо. Розовото прасенце е расло и пасло още преди децата ви да се родят. Престояло е десетина – двайсет години в някой дълбок фризер на военния резерв на Дания, Белгия, или Канада. Нашенските търговци го внасят, размразяват го, пускат му малко боя, поизплакват го в кофи и вани, притурят му някой друг химикал за спиране на разлагането и го опаковат като прясно охладено в тарелките. Като „забравят“ да напишат произхода му.

В родните хипермаркети можете да си купите и баварска шунка, произведена според етикета „по стара немска рецепта“. Но ако германец влезе в наш магазин, няма да си познае продукта. Бутът няма как да е от прасе, защото е огромен и най-вероятно повече му ходи името слонски. А „немския деликатес” е произведен в България от парчета вносно месо, /онова от резерва б.а/, слепени с гума и други чудеса на химията, оформени като монолитна маса и нагло предлагани като „автентичен специалитет“ от 20 и нагоре лева килото.

И каквото и месно да си купите у нас, никога не можете да сте сигурни свиня ли е, кенгуру ли, кръстоска между магаре и дива коза ли е?! И по-важното: Дали не си купувате всъщност мумията му!

Същото е и при пилетата. Френски, чешки, полски, даже и български, но като ги сложиш да се пекат гигантският бройлер се превръща в недохрането мършаво пиленце.  Останалото е вода и Бог знае какво още. Пък ако съвсем се глобализирате и поамериканчите… и притичате за Коледна пуйка, знайте че тя е в склада още от миналата година.

Тогава ще си кажете: Е, защо не баница? Хм… А сигурни ли сте в сиренето? Дали не е менте, както през ден обявяват медиите? И сирене ли е, или така нареченият млечен продукт, пробутан ви като натурално краве? А яйцата? Дали са от полските със салмонелата, или от Израел с изминалия срок на годност? Ами маслото?  Дали е масло, или втвърден канцерогенен маргарин?

Внимавайте, братя българи, докато тичате от щанд на щанд. Отвсякъде дебнат опасности. Оня вносен коледен сладкиш например, на щанда вляво, е всъщност от миналия Великден. Внесен е от Белгия, но го скриха малко в склада, замразиха го и… 8 месеца по-късно ви го продават като коледен. Има и бонбони с „мезета”, та гледайте все пак опаковката, може да са написали случайно истинската дата на годност.

А какво е Коледа без плодове? Засега български са само ябълките, и то отчасти. Но към тях можете да прибавите в пазарската си кошница банани, узрели по пътя, портокали и мандарини от Турция, (добре замазани с восък и боя, за да блестят и да не се развалят- б.а.), грейпфрути, които остават като току що откъснати месеци наред,  круши от Перу, фурми от Египет, сливи от Италия, манго от майната си, киви от другата такава, авокадо, което трябва да чакате две седмици да узрее, арабски смокини, израелски тикви и каквото ви още душа иска. Или пък не иска… Но го има!

Какво е Коледа без салата? И тук ви чакат китайско зеле, боб от Египет, чушки от Перу, нитратни домати от Турция, Гърция, Македония, Испания по избор,  картофи от Унгария, чесън от Китай, лук от Румъния, брюкселско зеле, холандски моркови с восък за блясък, даже праз от Франция… и още, и още ГМО-благинки!

Така ще си спретнете богата и скъпа не само за сърцето ви празнична трапеза.

А защо на нея български ще са само питката и медът?

Защото нямаме селско стопанство, унищожиха го, разказаха му играта, пратиха го в историята, размазаха го, смачкаха го, разпарчатосаха го и даже ЕС отскоро започна да плаща на кравите ни, да не пускат мляко за пазара.

И сега сме част от глобалната търговска мрежа, в която не продаваме нищо, но пък купуваме и консумираме всякакви боклуци и отрови.

Ама някой нещо против има ли?

Явно не.