В България има повече болници, отколкото лекари. Или поне сме на път да стигнем до този парадокс, каза бившият здравен министър Таня Андреева.

Вече е крайно време у нас да се наложи мораториум за разкриването  на нови лечебни заведения и то частни. От години сме свидетели как лекари си правят чрез подставени лица клиники из цялата страна и най-вече в столицата и препращат пациентите от държавните и общинските болници  към частните си.

Като гледам колко болници, клиники и здравни центрове са покрили цялата страна,  имам чувството, че всички българи са тежко  болни и то от няколко диагнози наведнъж.

Не разбирам и защо няма държавна стратегия по въпроса.  Държавата тотално си затваря очите, когато издава разрешителни за лечебни заведения.

„Не може всяка година да се увеличава бюджетът на НЗОК, в същото време той да се взима от частните, а общинските и държавните да фалират. Стигна се дотам, че бе намален с 2 милиона лева бюджета на „Пирогов“, където отиват всички спешни случаи от цялата страна и колегите не връщат никого, а се дават средства за специализирани центрове, които са частни и зад гърба им стои някой“ – каза с огорчение Таня Андреева.

След като училищата са под строг контрол и няма как да построиш ново там, където няма деца, така и би трябвало да се преценя на каква част от населението е необходима една болница. Няма здравна концепция, няма ограничения, все едно се откриват молове или бирарии.

За неразбиращите какво се случва в държавата ни и как се търгува със здравето ни и дори със смъртта – схемата е следната:

Лекар си купува депутат, човек в министерството и лоби.

Депутатът и Човекът се съгласяват да намерят финансиране, строи се поредната ненужна болница и Борисов реже лентичката.

След това се иска финансиране от Здравната каса и всичко е готово. Често от приличие, или личен интерес лекарят работи в държавна болница. Оттам пренасочва пациентите към собствената си. Така те лежат първо в държавната, след това ги поемат в частната и за едно и също заболяване се взимат два пъти пари от касата. За да се спазва закона, „долекуването“ става след месец. По време на второто принудително лечение на болния, му се открива съпътстващо заболяване. И строго е предупреден, че трябва да лекува и него, иначе лошо му се пише.  Така той буквално се абонира за болницата.

Разликата е, че хем точат касата, хем взимат пари от него за дарения, но за сметка на това го обсипват с грижи и внимание и той почти вярва, че го лекуват.

В лечението разлика няма, защото лекарите са едни и същи.

Има разлика в доенето, а прибраните пари се дялкат между министерските люде, депутата и доктора.

Някои стигат дори дотам, че си правят и погребални агенции. За да обслужат и  оскубят докрай лекуваните и неизлекуваните.

Държава, в която се търгува със здравето и със смъртта е дъното на държавността и алчността.

И ние живеем в нея!

Кошмарно!

За все още останалите живи!

Автор Станислава Славова