Вместо да обикаля с ръце в джобовете по "инспекции", Борисов да вземе да прочете какво са му написали за бъдещето на България.
Увеличаване на енергията от слънце и вятър с 30% и намаляване с 60% на въглеродните емисии до 2030 г. Тези цели на Брюксел по т.нар. “Зелена сделка” придобиват все по-ясни очертания, а едно от най-тежките решения за покриването им, което трябва да направи България, е закриването на въглищните централи в Маришкия басейн.
Това пише Драгомир Николов в публикация за EURACTIV BULGARIA . Narod.bg публикува пълния текст по-долу:
За да реши това уравнение, с поне две неизвестни, Брюксел дава на страните от ЕС Плана за възстановяване от ЕС (NextGenerationEU), но в проекта на кабинета “Борисов” липсват конкретни решения с какво да се заменят въглищните централи, така че да се запази енергийната сигурност на България. Бизнесът и научните институции заедно с администрацията на президента Румен Радев показаха куп иновативни проекти, които правителството на Борисов изпусна да посочи в плана си, но които при добра воля все още имат шанс да се финансират с предвидените за България 12 млрд. лв.
Това установи проверка на EURACTIV България от становищата, публикувани под проекта на правителствения план.
ВЕЦ на Дунав, термални води и разширяване на ПАВЕЦ “Чаира”
Администрацията на президента Радев предлага разширяване на ПАВЕЦ мощностите в България. “За да изпълни поетите ангажименти за 60% намаление на въглеродните емисии, България трябва да увеличи значително възможностите на електроенергийната система да складира и балансира енергия, която да се използва за покриване на нуждите по време на пиково потребление. Най-евтиният, надежден и доказан метод за складиране на електроенергия е чрез помпено-акумулаторни водни централи (ПАВЕЦ), които могат да консумират енергия, когато има излишно производство, или да произвеждат енергия, когато има недостиг от други производствени мощности при КПД 80%”, пише в становището ѝ.
Единият проект включва разширяване на ПАВЕЦ “Чаира” с допълнителен долен изравнител “Яденица”. По принцип ПАВЕЦ-ът е ВЕЦ с два язовира. От горния язовир се пуска вода, която се събира в долния, където се използва за производство на ток. Тази система може да се включва именно при недостиг на енергия в страната, например когато слънчевите и вятърните мощности не работят, а при излишък, водата се изпомпва и се връща в горния язовир, за да може да се използва отново след време за производството на ток. Уникалното е, че една и съща вода може да се използва за производство на ток многократно.
“Проблемът на ПАВЕЦ “Чаира” е, че той може да работи ефективно 4-6 часа, защото долният язовир е малък, т.е. той не може да поема цялата вода, която идва от горния язовир, именно затова трябва да се разшири”, разказа Асен Василев, бивш министър на икономиката и енергетиката в служебното правителство на Марин Райков и сега експерт в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Този център е предоставил на администрацията на президента въпросните проекти.
Друг проект е свързан с язовир Кърджали и изграждането на ПАВЕЦ “Арда”. Идеята е над язовир Кърджали да се изгради горен язовир и по технологията на ПАВЕЦ да се произвежда енергия. Този проект би произвеждал 300 мегавата мощност или 15% от това, което произвежда АЕЦ “Козлодуй”, а също и изработка на технически проекти за разширение и преустройство на други съществуващи каскадни ВЕЦ и ПАВЕЦ. Посочва се, че общият бюджет за тези проекти е 797 млн. лв. От тях 334 млн. лв. за разширението на ПАВЕЦ “Чаира”, 443 млн. лв. за изграждане на новия ПАВЕЦ на р. Арда и останалите за каскадните съоръжения.
Друг иновативен проект, който обаче може да реши бъдещите енергийни тегоби на България, е старата идея за ВЕЦ на Дунав. За проект на ВЕЦ на Дунав се говори още от 70-те години, такъв има изграден между Сърбия и Румъния, който дава 1300 мегавата енергия, а потенциалния български ВЕЦ е остойностен на 1800 мегавата. “Това е почти еквивалентът на АЕЦ “Козлодуй”, т.е. говорим за ВЕЦ, който може да произвежда енергия около 20% по-малко от АЕЦ “Козлодуй” постоянно”, смята Асен Василев. Той уточни, че вече има сертифицирана технология от ЕК, която включва турбини, които се потапят в реката, без изграждането на диги и така съоръжението е безопасно както за рибите и гнездящите птици, така и за корабоплаването.
Проверка на EURACTIV България показа, че още през 2010 г. Румъния е обявила, че води технически преговори с България за строежа на ВЕЦ на река Дунав. “Това е един много важен проект”, казва тогава румънският министър на икономиката Адриян Видяну.
Не на последно място България има огромен геотермален ресурс, като най-големите обеми от топли подземни води са в Дунавската равнина. Той може да захрани енергийни мощности от над 10 000 мегавата по предварителни пазарни оценки от края на 1980 г., пише в становището на администрацията на президента.
“Ниско-температурния геотермален ресурс е особено подходящ за съхранение на енергия при свръхпроизвоство и последващо използване на тази енергия по време на пиково потребление”, се казва още там. Посочва се, че може да се изградят две пилотни такива централи в Северозападна България и в Софийското поле. Бюджетът за мярката е 46 млн. лв.
За големия потенциал на тази технология говори фактът, че Турция от 2013 до 2020 г. е изградила 1000 мегавата геотермални централи.
Ветропарк в Черно море
Подобно на научните институти и администрацията на президента и бизнесът намери пропуски в проекта на кабинета “Борисов” за какво да харчи европари в сферата на енергетиката, показва още проверката на EURACTIV България.
Българската ветроенергийна асоциация се обляга на доклад на Световната банка за потенциала на развитие на офшорна вятърна енергия в Черно море. Там е посочено, че страната ни има възможност за “инсталиране на вятърни централи в българското Черно море е за 26 ГВт (2 ГВт фиксирани и 24 ГВт плаващи)”, които обаче са пропуснати в плана на правителството за 12 млрд. лв.
“Предвид нарастващото значение на офшорната вятърна енергия в европейски мащаб и понижаващите се глобални средни цени на технологията, считаме че в стълб “Зелена България” следва да бъде очертан и финансиран проект за обследване и анализ на ветровия ресурс в Черно море, съществени техническите параметри за инсталацията и присъединяването на офшорни вятърни централи към мрежата, както и необходими регулаторни и насърчителни мерки”, посочва асоциацията в свое становище по плана на правителството.
Там се отбелязва, че поради спецификите си офшорната вятърна енергия има потенциала да повлияе положително върху икономиката с необходимостта от изграждане на заводи за производство на вятърни турбини на сушата в близост до парковете и съответно да създаде множество работни места за висококвалифицирани специалисти.
А, защо да не се използва топлата вода, която се пилее в бита?
Планът на правителството не поставя въпроса за използването на вторични източници на енергия, като топлата вода от домакинствата, отбелязва в своето становище Агенцията за регионално икономическо развитие – Стара Загора. Оттам отбелязват, че между 7 и 10% от общата енергия, изразходвана в целия градски воден цикъл в големите градове, се губи в канализационните системи.
“Голяма част от тази енергия е под формата на топла вода от домакинствата и от промишлени процеси”, подчертава асоциацията. И обяснява, че в домакинствата топлата вода е необходима за хигиена, измиване или приготвяне на храна и нейното потребление е повече от 80% от цялото използване на вода, което води до средна температура на отпадъчните води 28°C. В канализационната система температурата на отпадъчните води показва стабилна температура от 10-20°C през цялата година.
“За да се използва енергия от отпадъчни води, топлообменници, съчетани с термопомпи, могат да бъдат инсталирани в канализационната система и използвани за производство на топла вода, отопление на сградите или за комбинация от отопление през зимата и охлаждане през лятото”, казва още асоциацията. Над 500 термопомпи за отпадни води с топлинна мощност между 10 и 20 MW работят в световен мащаб, най-вече в Швейцария и Германия. Първата система за оползотворяване на отпадъчни води, използваща термопомпи, е инсталирана през 1975 г. в Цюрих, Швейцария.
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69