Човек за човека е компост
- 14 Яну 2023
Автор: Елена Кондратиева – Салгеро, Человек человеку компост » АПН - Агентство Политических Новостей
Всяка практична идеология, за целите на производствените си нужди, е готова на моменти да забрави, че човекът е произлязъл от маймуната и да предложи своя продукт през библейски препратки. В рамките на въвеждането на „новия ред“, в момента американската погребална фирма „Return Home” ("Завърни се у дома") прави точно това, нагледно доказвайки изначалната правота на майстора на ковчези Безенчук, че конкурентата му „Нимфа“ не може да задоволи клиента, защото пестят материала, а пък „ковчегът колко дървен материал само иска...“ (Цитираните имена и реплики са от романа „Дванадесетте стола“ на Илф и Петров – б.пр.)
Погребалната фирма, призоваваща човечеството да се върне там, откъдето е дошло, всъщност с един замах открива нова епоха в историята и разсича гордиев възел с философско-религиозни свойства. На човечеството се предлага да се върне у дома не в безенчуков ковчег с ресни и сатен, а в специално оборудвани контейнери, под формата на компост. По този начин се потвърждава библейската истина за сътворението на първия човек от глина, прах и внезапно вдъхновение.
Фирмата е създала забележителен метод за преработване на човешките останки и го е нарекла с приказното наименование „Terramation”. Същността на метода засега все още ужасява непросветената публика, ако махнем евфемизма и използваме необработени политкоректно термини: фирмата трансформира човешките трупове в компост и предлага получената субстанция след това да се използва по предназначение.
Самият метод с приказно име „се разлага“ на три етапа (моля хората със слаби нерви да се оттеглят, а съзнателните да се замислят и оценят):
Тялото на вашия близък се полага в многократен (!!!) открит контейнер, с ваничка (като за домашни любимци), пълен с люцерна, слама и дървесни стружки, за да позволи на необходимите микроби безпрепятствено да се роят и да си вършат нужните дела;
Месец по-късно полученият „резултат“ се смила в специална костодробилка (поемайте и търпете) и се получава, по определението на изобретателите, „кубически метър богата на хранителни вещества почва“ (това е цитат), която се оставя за мариноване за още един месец;
След изтичане на този срок, полученият „компост“ (и това е цитат) го връщат на семейството, което може да използва субстанцията от своя близък „като тор“ (пак цитат).
Можете да наторите с любимия си вуйчо Ваньо вишневата си градина, или семейната антоновка, а после с умиление да си спомняте отишлия си, ядейки плодовете. А можете, без да ядете плодове, да продадете компоста на на някой съсед, на който му трябва тор. Пред вас се откриват маса възможности: едновременно да успокоите света, измъчван от войнстваща екология, и да се отървете от досадната необходимост да се грижите за гробно място, излишно заемащо земно пространство и безсъвестно погубило невинна дървесина за съвсем излишен ковчег. С ресни и сатен. Бива ли такива работи, другари? Това направо си е чуждо на екологичното съзнание буржоазно излишество.
Както всички останали авангардни технологии в надпреварата за духовно въоръжаване, това забележително (и очаквано!) начинание идва при нас директно от западния „хегемон“. Обърнете внимание също така, че то не се разпространява и насажда от абсолютната изневиделица, а е обмислено планомерно и достатъчно отдавна.
Първопроходец в легализирането на „човешкия компост“ е щата Вашингтон, още през 2019 г., когато компанията „Recompose” предлага своите услуги за производството на този прогресивен компонент, а девизът на въпросната компания е уникалния със своята откровеност лозунг „Почва при почвата! Екологични ритуални услуги.“ Година по-късно след Вашингтон последваха и щатите Орегон и Колорадо, а след още една година – Калифорния и Върмонт. Новата 2023 година се ознаменува с присъединяването и на щата Ню Йорк към „екологичната смърт“, а това без съмнение означава, че и останалите ще се присъединят своевременно.
Стремително догонващата американския новатор Европа бележи своите усппехи засега само със заливане със супа на живописни шедьоври по музеите, с лепене на задници по тротоарите и пътните платна, както и с призиви за намаляване на буржоазната потребност от топлене и миене, сутрин и вечер.
Във Франция първите опити да се прокара освежаваща реформа на остарелия ритуал на погребението датират от 2016 г., когато една дама-сенатор опита да прокара еконачинанието за самокомпостиращи се останки, но претърпя неуспех. В 2021 г. на помощ ѝ се притече депутатка от центристката партия „Modem”, предлагайки съответна поправка в законодателството. Усилията на депутатката също не се увенчаха с успех, затова пък послужиха на делото за създаване на „борбените“ организации „Hummus Sapiens“ (Хумус Сапиенс) и „Humusation France“ (букв. „Компостизация Франция“). Коментирането на същността на тези названия само би развалило празника на всички ни, затова просто знайте, че и двете асоциации в момента активно се борят за прокарването на гореспоменатите прогресивни екологични идеи, на равна бойна нога с евтаназията.
Ако към това добавим и настоятелната пространна публицистика за „трансформиране на общественото съзнание в съответствие с екологическия призив на планетата“ и „преразглеждане на обреда на погребението в контекста на уважение към околната среда“, става кристално очевидно, че на тази планета от известно време настоятелно се препоръчва уважение изключително към „околната среда“ и към никой друг.
Цялата климатично коректна демагогия се поднася обилно оформена с цифри: през 2020 г. във Франция са били кремирани 270 хиляди души, което е 40% от всички починали, а ако тук добавим и страшния факт, че карбоновият отпечатък от погребение превишава кремацията с 3.6 пъти, става ясно и за най-наивните, че е съвършено недопустимо така безобразно да се мърси планетата, когато има възможност спокойно да се легне в контейнера, да се мине през костодробилката и честно да се стане на компост, в името на бъдещите градини на Марс, без да се заема на земята и един излишен метър, който вашата оредяваща с годините рода да оросява с безполезни сълзи.
Изследване на парижки център за ритуални услуги още през октомври 2017 г. установява, че построяването на една фамилна гробница и издигането на един надгробен паметник са еквивалентни по карбонов отпечатък на цели пет кремации – пет, на Карли, Клари и прочее погребани!
При такива скандално неприемливи условия евроеколозите просто са длъжни да се намесят и да прекомпостират мозъците и традициите на гражданите в ускорен режим, докато планетата не се е „задушила“ окончателно.
Белгийският инженер Франсис Бюсини предлага некрасиво-баналния процес на разлагането да се преименува в „хумусизация“ (humusation) и покойниците да се погребват в био-разградими гробове: просто слагаме тялото върху слой трева и шума с дебелина 20 см, закопаваме на 2 м дълбочина и даваме възможност на покойника сам да се „разсее“ в почвата, за период от над 12 месеца. После, с част от полученото засаждаме дърво, в памет на починалия, а с останалото наторяваме там, където не достига тор.
Просто и сърдечно. И не споменавайте за стюардесата! (алюзия за сериала "Стюардесата" бел. ред.) Не говорете и за Полето на чудесата в прочутата страна, където Буратино никога не е гонил теленцата си... (в Полето на чудесата, в Страната на глупците, Буратино заравя в земята пари с надеждата да израсте дърво с листа - жълтици бел. ред.)
Изобщо като цяло, даже при плитък обзор на последните събития и нововъведения, се създава все по-твърдо, неизличимо впечатление, че човешката популация пречи на всички на планетата вече до такава степен, че става спешно и необходимо да се изтрие от лицето на земята, чак до най-скромните нейните останки. Защото, ако още не сте разбрали, какво е песен, без акордеон, какво е памет, без гробове?
Ако задължителната „социална дистанция“ от метър и половина се е оказала недостатъчна да отучи безполезното човечество от пагубния навик да обменя микроби и мисли, замърсявайки всичко наоколо, може пък отмяната на паметта, вече след второто поколение, да помогне да спрем да се хващаме за гробовете на близките си като за сламка, и да се влезем в бездушния нов свят, с нвговите нови правила, където най-сетне да станем щастливи в пълна безпаметност, без да жалим за нищо, без да имаме нищо. Освен съзнанието за изпълнен пред планетата дълг, който за планетата е това, което е масажът за протезата...
Едно може да се каже с увереност – суровите идеолози на ширещия се необуздан атеизъм не разбраха как сами се разкриха и издадоха, признавайки, първо, че в края на краищата не са произлези от маймуните. И второ, че в края на краищата, не е за добро. Но това вече не го признаха те, предсказа им го умният и ненавременно забравен класик:
„Ти стана княз, излезе от калта,
Но във княз превърнал се сега,
Не забравяй, че ще паднеш в нея пак така,
Че не са вечни князете, но е вечна калта...“
(Омар Хаям)
Тук е точното време да вдигнем тост – никакво разложение да не засегне светлата памет на починалите, за да позволим на бъдещите поколения да почитат не само гробовете на предците си, но и самите себе си. А за планетата не се безпокойте. Планетата има и земя, и кал достатъчно за всички ни.
Източник: apn.ru https://glasove.com/
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69