Софийската градска прокуратура съобщи в понеделник, че делото срещу секретаря на президента Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков е прекратено. В самото съобщение двамата бивши обвинени в „престъпен сговор“ са обозначени с инициалите П.У. и П.Б.

Наказателното производство срещу тях беше образувано през юни 2020 г., а през юли служители на МВР и Специализираната прокуратура нахлуха зрелищно в президентството. Същия ден Узунов и Пламен Бобоков бяха арестувани, пише „Капитал“.

Обвинението срещу тях беше за престъпно сдружаване и търговия с влияние, базирано на проследена комуникация помежду им, която беше публично разпространена. На медиите беше предоставен и записан разговор с твърдението, че е между Пламен Бобоков и „вероятно лице с имунитет“, както беше наречен президентът Румен Радев.

Още тогава от изнесените „доказателства“ не можеше са стане ясно в какво се състои „престъпният сговор“, а впоследствие съдът обяви ареста на двамата за незаконен. С прекратяването на делото и самата прокуратура на практика потвърждава съмненията, че случаят е бил поредната й постановка с тежък дъх на поръчка.

И тази акция като всички подобни беше съшита с бели конци, но предизвика и неочакван ефект за инициаторите й. Нахлуването в сградата на „Дондуков“ 2 стана часове след като президентът Радев в публично обръщение попита защо Националната служба за охрана пази почетния лидер на ДПС Ахмед Доган.

Поводът за това беше прякото излъчване във фейсбук на разигралите се сцени при „сараите на Доган“ в парка „Росенец“ край Бургас, където гардове на НСО избутаха протестиращи, за да не им позволят да стъпят на плажа, който по конституция е държавна собственост.

Изпращането на прокуратурата в президентството като отговор на изявлението на Радев показа именно политическата ѝ употреба. Което отприщи и мащабните протести през 2020 г. срещу корупцията с искане на оставките на тогавашния премиер Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев.

Реклама

За същото време проблемът с прокуратурата стана още по-видим и все по-незаобиколим. Реформата в съдебната власт и на недосегаемия статут на главния прокурор стана официално условие за отпускането на милиардите от Плана за възстановяване и устойчивост за модернизация на страната, с нея е свързана и по-тясната интеграция на България в ЕС – приемането й в еврозоната и Шенген.

Още преди прокуратурата да прекрати делото срещу тях, Узунов и Бобоков я осъдиха два пъти за бездействие по повдигнатите им обвинения. Това направиха и други, срещу които бяха проведени зрелищни акции със задействана бухалка – политическа или икономическа, срещу независими или непокорни на властта бизнеси.

В същото съобщение от понеделник прокуратурата посочи, че продължава разследването на братята Пламен и Атанас Бобокови, бившия зам.-министър на околната среда Красимир Живков и още трима за участие в престъпна група, свързана с опасно управление на отпадъци.

Наказателното производство срещу собствениците на „Приста ойл“ и „Монбат“ (продаден миналата година на британска компания) беше образувано през същата 2020 г., обвинителният акт беше внесен в съда в началото на 2021 г., а в края 2022 делото беше прекратено от апелативния съд в София и върнато на прокуратурата заради неясноти и нарушения в акта обвинението. Докога ще продължава „разследването“ едва ли има значение – практиката показва, че тези акции завършват по правило със съдебно фиаско.

В ЕС България е държавата с най-много прокурори на глава от населението. Трудно е да се установи общественият интерес от работата на държавното обвинение. В структурата му работят над 1500 прокурори и 435 следователи, чиято издръжка за миналата година е струвала на данъкоплатците над 330 млн. лв.

Отделно са обезщетенията от натрупващите се осъдителни присъди срещу прокуратурата и осъдителните решения срещу държавата от съда в Страсбург.

На този фон въпросът в чий интерес работи прокуратурата намира отговор в неизменно бламираните опити за съдебна реформа – само в последните две години няколко поредни парламента бяха разтурени точно когато стигаха до промените за съдебната власт борбата с корупцията.

Така този Висш съдебен съвет остава на мястото си въпреки изтеклия си мандат, главният прокурор остава недосегаем и със същите правомощия, нова КПКОНПИ не може да бъде сформирана. Наред е още едно Народно събрание, което може да приключи скоропостижно по същата схема.
https://narod.bg