Веднага, след като Саудитска Арабия и Катар заровиха томахавката фронт Ан Нусра (сирийския клон на Ал Кайда, финансиран от Катар) и ИДИЛ (с основни спонсори от Саудитска Арабия) сключиха споразумение да не воюват помежду си и да се обединят срещу сирийското правителство. Ако сметките на Риад и Доха излязат точни следващото, което ще направят е да си поделят Египет
Внезапно Саудитска Арабия, техните поддръжници от Емирствата и Бахрейн възстановиха своите дипломатически мисии и посолства в Катар. Очевидно саудитците и катарците са се помирили, а това ще има сериозно отражение върху войната в Сирия.Саудитския крал Абдула и министър-председателя на Катар Абдула ал-Тани загърбиха студения конфликт, в който се намираха от край време. В неделя Саудитска Арабия, Бахрейн и ОАЕ върнаха своите посланици в Доха, след като ги бяха оттеглили в знак на протест за подкрепата на Катар за бившия президент на Египет Мохамед Морси и Мюсюлманско братство, които бяха под влиянието на Катар.
Само няколко дни преди това финансираната от Катар фронт Ан Нусра, явяваща се издънка на Ал Кайда в Сирия и Ислямска Държава сключиха примирие в Сирия, според което няма да се бият помежду си и ще обединят силите си срещу сирийското правителство, тоест свалянето на режима на Башар ал-Асад. Катар и Саудитска Арабия са готови да си поделят Близкия изток и Северна Африка, така както той беше поделен преди повече от 100 години чрез споразумението известно като Сайкс-пико. Според това тайно споразумение между Великобритания и Франция Близкия изток беше разделен на сфери на влияние помежду им.
Но преди всичко, Доха и Риад трябва да си поделят Египет, който се превърна в причина за разрива в отношенията им. Така ще бъдат предотвратени бъдещи конфликти помежду им.
По време на президенството на Морси страната беше управлявана от про-катарско настроените Мюсюлмански Братя, а самия бивш президент сега е обвиняван за това, че е предавал държавни тайни на Катар. Само месец преди свалянето му през юли 2013 Морси направи радикален завой в политиката си, късайки отношенията си с легитимното правителство в Дамаск и започна да подпомага финансово наемниците, биещи се срещу Сирийската Арабска Армия. Следвайки Катар, Морси финансираше само тези групировки, които подкрепяше и Катар, което беше прието лошо от саудитците.
Тази политика беше рязко сменена, когато генерал Абдел Фатах Сиси замени Мохамед Морси на президентския пост през 2014. Оттогава Египет започна да гравитира по-близо до Саудитска Арабия и нейните съюзници. В замяна получи $20 млрд. долара помощ и инвестиции от тях. Египет не само започна да следва оглавявания от саудитците Съвет за сътрунитечество в Персийския залив (ССПЗ), но и се включи в „анти-терористичната“ коалиция между Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ. Редно е да отбележим, че и Египет и ОАЕ неколкократно бомбардираха позициите на определени бунтовнически групировки в Либия. Саудитците и държавите-членки на ССПЗ, оказват помощ на светски Египет, какъвто той изглежда само повърхностно, защото се тревожат от експанзия на Мюсюлманското Братство, а не за светския характер на властта в Египет – нещо, срещу което Катар е против, защото ограничава влиянието му над Кайро.
„Владенията“ на Катар и Саудитска Арабия.
Катар.
С това споразумение Катар и Саудитска Арабия разделят Египет условно на две части – западна и източна. Разглеждайки „владението“ на Катар можем да заключим грешно, че разрушената Либия не е особено ценна, но това не е така. Поддържайки контрола си над ислямистките наемници в страната, Катар продължава да контролира най-големите нефтени резерви в Африка (които продължават да нарастват). Независимо как конфликта ще бъде решен е много вероятно ислямистите, свързани с Катар да имат гарантирано влияние в правителството, което гарантира регионалното влияние на Катар. В съседен Тунис, вилнее свързаното с Мюсюлманско Братство движение Енахда, но изгуби парламентарните избори срещу светски-настроените политически сили. Ислямистите там все пак остават политически легитимна сила, което означава, че в бъдеще имат шанс да властват отново.
В Алжир, втория най-голям доставчик на газ за Европа и един от най-големите производители на нефт в Африка, дългогодишния президент Абделазиз Бутефлика за пореден път влезе в болница, което подхранва слуховете, че скоро ще си отиде. Той е единствения лидер на Алжир, който от приключилия преди десетилетия граждански конфликт в страната се бореше срещу Ислямския спасителен фронт. Имайки едно на ум за историята на Алжир, Катар може да опита да направи това, което направи след Мубарак в Египет, за да вкара важната стратегически държава в хватката си.
Саудитска Арабия.
Източно от разделителната линия нещата са по-консервативни. Саудитска Арабия и подчинените ѝ искат да запазят своите монархии пред заплахата от политическяи ислям. Всичко ще е наред докато Катар държи своите Мюсюлмански братя вън от кралствата в Персийския залив. ССПЗ може формално да приветства йорданската монархия в клуба. В Сирия Катар и Саудитска Арабия и контролираните от тях групировки ще продължат да се консулидират и за напред, подсилвайки анти-правителствената въоръжена коалиция, която в момента е доста раздробена, а успехите ѝ срещу правителството на Асад не са задоволителни за тях. Не ясно е и в какво ще се превърне Сирия, ако законното светско правителство бъде свалено успешно. Един от най-вероятните сценарии е разпада на Сирия на няколко части, в които Саудитска Арабия и Катар ще назначат своя власт. Колкото до Ирак. Ирак трябва да бъде разделен на три – кюрдска република, шиитска и сунитска. Разбира се следва да се вземат под внимание интересите на Саудитска Арабия и респективно Съединените щати.
Оман: Голямата въпросителна
Въпреки очевидното dйtente между Катар и Саудитска Арабия все още нищо не е сигурно. Всички планове сега може да се окажат твърде преждевременни. Не всички проблеми са решени. Бъдещето на Оман, който е член на ССПЗ след кончината на Султан Ал Саид може да се отвори нова бездна между двете кралства. Оманският султан управлява от 1970-та и въобще не е посочил свой наследник.
се много спекулации в последните няколко седмици, не само защото възрастния султан е в Германия на лечение от юли месец, но и защото Оман домакинства на преговори, свързани с иранската ядрена програма. Ако смяната на властта в Оман мине леко, саудитците няма да имат никакви главоболия. Но, ако промяната на властта се усложни и ислямистки политически сили, подкрепяни от Катар, вземат властта цялото примире между Риад и Доха ще отиде на кино. Сигурно е, че ако в Оман има нестабилност след смъртта на султана Саудитска Арабия няма да губи време и ще предприеме военна интервенция, може би не директно, но използвайки сателита си Бахрейн. Така, ако в Оман на власт дойдат ислямисти, подкрепяни от Катар, саудитците ще побързат да възстановят монархията.
Ако в Оман няма проблеми, след като султанът си отиде, изглежда, че Катар и Саудитска Арабия успешно ще си поделят Близкия изток и Северна Агрика помежду си, а Мюсюлманския свят може да бъде изправен пред ново преначертаване, по-мащабно дори от Сайкс-Пико от Първата световна война. По-мащабно и още по-недемократично.
Aвтор: Андрий Корибко, „Oriental Review“
(превод: Alter Information)
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69